Брачна авантюра
- Автор: Гарууд Джули
- Серия: crown’s spies #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачна авантюра». Краткое содержание книги:
— Искаш да ме гледаш, когато аз какво, Нейтън? — попита шепнешком тя.
Мина доста време, преди той да се съсредоточи върху въпроса й. Пръстите й бавно се спуснаха надолу към слабините му. Той затвори очи в сладостна агония.
— Когато достигаш до върха — каза той и тихо изстена. — Господи, Сара, продължавай да ме докосваш.
Сега неговото тяло се беше сковало и Сара се усмихна на себе си. Тя нямаше представа, че причина за възбудата му е нейното докосване. Бутна дрехите му малко по-далеч.
— Аз те докосвам, Нейтън.
Той не можеше да се измъчва повече. Хвана ръката й и я насочи натам, където допирът й предизвикваше най-приятни усещания. Стонът му беше гърлен и дълбок.
— Недей! — нареди й той. — Само ме дръж, не ме стискай, недей… О, Боже, Сара, спри сега.
Гласът му звучеше така, сякаш изпитва силна болка. Тя дръпна ръката си.
— Болка ли ти причиних? — прошепна тя.
Той отново я целуна. Тя обви врата му с ръце и го притегли по-близо до себе си. Когато той се наведе и започна да я целува по шията и зад ухото, тя отново се опита да погали.
Той хвана ръката й и я премести на кръста си.
— Така скоро ще загубя контрол над себе си — призна той. — Правиш го просто непоносимо.
Тя го целуна по врата.
— Тогава няма да те докосвам там, Нейтън, но само ако ми обещаеш да не мърдаш толкова много, когато се любиш с мен.
Той се разсмя.
— Ти ще го искаш — увери я той.
Тя се притисна до гърдите му.
— Знаеш ли какво, Сара? — попита той между пламенните целувки.
— Какво?
— Решил съм да те накарам да ме молиш за това.
А малко по-късно, когато и двамата вече бяха в леглото, той постави крака между бедрата й, и тя наистина го молеше да свърши по-бързо това сладко мъчение.
Огънят на страстта, лумнал в нея, беше като вихрушка. Нейтън наистина й причини болка, когато навлезе в нея. Тя беше толкова стегната, толкова гореща, че за него беше блажено мъчение да се бави. Опитваше се да бъде нежен любовник, защото не забравяше колко деликатна е тя и затова изобщо не помръдна, докато тя не започна да се извива под него.
Тя изпита удовлетворение по-бързо от него, а нейното сладостно потръпване доведе и него до насладата от освобождаването. Той не беше казал нито дума, докато се любеха. Сара обаче, не спря да говори. Тя мълвеше нежни, любовни думи. Някои имаха смисъл, други не.
Когато накрая той се отпусна върху нея и възвърна способността си да мисли, разбра, че тя плачеше.
— Господи, Сара, отново ли ти причиних болка?
— Само малко — стеснително каза тя.
Той се надигна, за да я погледне в очите.
— Тогава защо плачеш?
— И аз не знам — призна тя. — Беше толкова хубаво, аз бях толкова…
Той затвори устата й с целувка. Когато пак я целуна, видя очите й и се усмихна. Тя беше съвсем замаяна.
Тази жена щеше да завладее сърцето му, внезапно осъзна той.
Остро изсвирване отвън оповести смяната на вахтата и прозвуча като предупреждение, което отекна в съзнанието на Нейтън. Да бъде привлечен до такава степен от съпругата си беше опасно. Беше глупаво и… безотговорно. Обичта му към тази жена щеше да го направи слаб, той го знаеше. Ако беше научил нещо по време на своите пътешествия, то това беше, че трябва да се пази на всяка цена от всеки и от всичко.
Любовта му към нея можеше да го унищожи.
— Нейтън, защо се мръщиш?
Той не й отговори. Стана от леглото, облече се с гръб към нея и излезе от каютата. Вратата тихо се затвори след него.
Сара беше озадачена от държането му и доста време не успя да реагира. Съпругът й направо беше избягал от нея. Беше се държал така, сякаш в него се е вселил демон.
Нима тяхното любене имаше толкова малко значение за него, че нямаше търпение да я напусне? Сара избухна в сълзи. Тя искаше да чуе от него, нуждаеше се от любовните му слова. Господи, та той се отнесе към нея, сякаш тя не беше нищо повече от един отдушник на неговата страст. Бързо отдаване, бързо забравяне. Към една лека жена се отнасяха по-добре, отколкото той току-що се отнесе към нея, помисли си тя. Жените за забавление поне печелеха шилинг или два от тази работа.
Тя дори не беше заслужила едно изръмжаване за довиждане!
Когато изплака сълзите си, Сара изля върху леглото своето безсилие. Тя сви ръка в юмрук и започна да удря по възглавницата на Нейтън, представяйки си, че там се намира неговата глава, и изпита огромно облекчение. После тя сграбчи възглавницата му и я притисна до гърдите си. От калъфката се излъчваше миризмата на Нейтън, също както нейната възглавница беше напоена с миризмата й.