Брачна авантюра

— Сара — прошепна Джимбо, — аз не бих…

Тя не обърна внимание на мърморенето на моряка.

— И докато все още съм на въпроса за лошите ти навици, искам също да изтъкна, че вече съвсем ми омръзна през цялото време да ми крещиш. Ако има нещо, което искаш да ми кажеш, направи го с любезен и учтив глас, сър.

Тя видя, че Джимбо застана по-близо до нея. Някъде откъм сянката внезапно се появи и Матю и застана от другата й страна. Дълбоко в съзнанието на Сара се прокрадна невероятната мисъл, че двамата мъже като че ли се опитват да я защитят.

— Нейтън никога не би направил нещо, което да ми причини болка — заяви тя. — Може да му се иска, но той никога не би ме докоснал, независимо колко е ядосан.

— По лицето му личи, че иска да ви убие — противопостави се тихо Джимбо. Той се усмихна, защото се възхити от липсата на здрав разум у Сара. Тя направо заслужаваше уважение. Твърдоглава, добави на себе си той, но заслужава уважение.

Нейтън се опитваше да се овладее. Той гледаше втренчено Сара, пое си дълбоко няколко пъти въздух и започна да брои.

— Той винаги изглежда така, сякаш иска да убие някого — успокояващо пошепна Сара.

Тя скръсти ръце пред гърдите си и положи усилия да изглежда сърдита, а не разтревожена.

Нейтън все още не продумваше нито дума. От погледа му кожата й настръхна. В действителност, той наистина имаше вид, като че ли искаше да я удуши.

Да погледне под повърхността, беше я посъветвала леля й! Сара не беше способна на такъв подвиг. Тя успя да издържи погледа на Нейтън само секунда-две.

— Добре — каза тя, — още някой ли опита от супата ми? Това ли е причината, която те е довела до такова състояние, съпруже.

Мускулите на челюстта му заиграха. Тя си помисли, че не е трябвало да му задава този въпрос. Това само му напомни за суматохата, която беше предизвикала предния ден. И тогава забеляза, че той държи слънчобрана й.

Десният клепач на Нейтън потръпна. Два пъти! Господи, това беше лошо предзнаменования и то благодарение на белите, които беше причинила съпругата му! Той все още не можеше да си позволи да й заговори. После сграбчи ръката й, дръпна я в каютата им и затръшна вратата. След това се облегна на нея.

Сара отиде до бюрото, обърна се и също се облегна. Опитваше се да изглежда безгрижна.

— Нейтън, виждам, че пак си разстроен от нещо — започна тя. — Ще ми кажеш ли какво те тревожи, или имаш намерение да си стоиш там и да ме гледаш? Бог ми е свидетел, наистина злоупотребяваш с търпението ми.

— Злоупотребявам с твоето търпение?

Тя не посмя да кимне утвърдително. Беше изкрещял този въпрос насреща й и тя разбра, че той въобще не се нуждаеше от отговора й.

— Това изглежда ли ти познато? — попита грубо той. Нейтън повдигна слънчобрана й, като продължи да гледа право в нея. Тя погледна слънчобрана и веднага забеляза, че е счупен.

— Ти ли счупи хубавия ми слънчобран? — попита Сара.

Тя изглеждаше ядосана. Десният му клепач отново трепна.

— Не, не съм го счупил аз. Когато главната мачта падна, счупи проклетия ти слънчобран. Ти ли развърза въжетата?