Брачна авантюра
- Автор: Гарууд Джули
- Серия: crown’s spies #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачна авантюра». Краткое содержание книги:
— Не разбирам — извика тя. — Искаш да кажеш, че моята супа не е била добра за ядене и сега мъжете се чувстват зле заради мен? О, Боже, трябва да отида и да им помогна.
Той я сграбчи за раменете, когато тя се втурна покрай него към вратата.
— Да им помогнеш? Сара, един или двама от тях със сигурност ще помогнат на теб да се озовеш зад борда на кораба.
— Не могат да ме хвърлят в морето. Аз съм тяхната господарка.
Усещаше, че й се иска да закрещи..После разбра, че вече го прави.
— По дяволите, ще те хвърлят и още как! — Нейтън я помъкна към леглото и я бутна отгоре.
— Сега ще ми кажеш точно как сготви тази проклета супа!
Тя избухна в сълзи. На Нейтън му трябваха почти двадесет минути, за да разбере причината за злополучния инцидент и не Сара беше тази, която му даде задоволително обяснение. Айвън бе този, който си спомни за разваленото месо, оставено върху бюфета. Спомни си също, че не беше казал на Сара, че е развалено и опасно.
Нейтън заключи Сара в каютата, за да попречи на други беди, които тя можеше съвсем добронамерено да сътвори. А тя беше много ядосана, защото той не й позволи да отиде и да се извини на моряците.
Тази вечер Нейтън не се прибра в каютата, защото трябваше да поеме заедно с останалите здрави мъже следващата вахта. Сара не знаеше за това и беше убедена, че той е ужасно разсърден, за да иска да спи до нея.
Тя се чудеше как да събере кураж, за да застане пред своя персонал. Как ще ги погледне в очите, как да ги убеди, че съвсем неволно им е причинила тези мъки. Не след дълго безпокойството й се превърна в гняв. Как можаха те да повярват, че тяхната господарка е способна на такъв грях? Ами по този начин те петняха характера й, щом вярваха, че тя нарочно им е причинила болка. Сара реши, че щом отново спечели доверието им, ще седне с тях и ще проведе един сериозен разговор — те не трябваше да си правят прибързани заключения.
Нейтън също не бързаше да прости грешката й. Той дойде в каютата на следващата сутрин. Погледна я, без да й каже дума. Легна и заспа с дрехите си направо върху покривките. Спа непробудно цялата сутрин.
Тя не можеше да понася вече този затвор. Не можеше да понася и хъркането му. Минаваше пладне, когато Сара тихичко се измъкна от каютата. Тя се качи на палубата, отвори слънчобрана си и започна енергично да крачи насам-натам.
Оказа се, че това беше едно унизително преживяване. Всеки моряк, до когото се приближаваше, й обръщаше гръб. Повечето от тях все още бяха с посивели лица от преживяното. Всички гледаха навъсено. Очите й бяха пълни със сълзи, когато се добра до тясната стълба към най-горната палуба. Нямаше представа къде отива. Единственото й желание беше да избяга възможно най-далеч от мрачните лица на моряците, пък било то само за няколко минути.
Най-горната палуба беше заета с въжета и мачти. Почти нямаше място, където да стъпи. Сара намери едно ъгълче близо до най-високата мачта, седна и остави разтворения си слънчобран между две дебели въжета.
Тя нямаше представа за времето, през което остана да седи на това място, съвсем сама. Мислите й бяха заети с търсенето на план как да убеди мъжете отново да започнат да я харесват. Лицето и ръцете й скоро почервеняха от силното слънце. Но за една лейди да се разхожда с почерняло от слънцето лице съвсем не беше модно. Сара реши, че най-добре е да слезе долу и да посети леля си Нора.
Толкова е хубаво да видиш някой, който те обича. Нора нямаше да я обвинява. Да, едно приятно посещение, ето от какво се нуждаеше тя.
Изправи се и посегна да вдигне слънчобрана си, но видя, че се е заплел във въжетата. Отне й цели пет минути, докато развърже въжетата, за да го освободи. Но усилията й не се увенчаха с успех, защото вятърът се беше усилил и правеше задачата й почти неизпълнима. Той плющеше в платната и заглушаваше сърдитото й мърморене. Накрая се отказа от опитите си, защото от дърпането тънкото платно на слънчобрана й се скъса. Реши да помоли Матю или Джимбо да й помогнат.
Сара остави слънчобрана да виси на въжетата и тръгна към стълбичката.
Тогава сгромолясването, което дойде така неочаквано, почти я прекатури и запрати в другия край на палубата. Честър я хвана в критичния момент. Двамата се обърнаха към ужасния грохот откъм горната палуба точно на време, за да видят как една от мачтите се блъсна в друга, по-голяма мачта.
Честър хукна нагоре, като крещеше за помощ. Сара реши да се махне от целия този хаос около нея. Тя изчака, докато няколко моряка профучаха покрай нея, после тръгна към каютата на Нора. Матю тъкмо излизаше от там.
— Добър ден, Матю — поздрави го тя и спря, за да направи реверанс, после добави: — Ще постоя само няколко минути. Искам само да видя как е днес леля ми. Обещавам, че няма да я изморя.