Брачна авантюра

Тя престана да се чувства неудобно, когато и той разкопча ризата си. Сега вече той привлече цялото й внимание.

— Ти също ли ще подремнеш?

— Аз никога не спя следобед.

Той метна ризата си настрани, облегна се на вратата и започна да сваля ботушите си.

Сара се отдръпна към стената и го попита:

— Не се преобличаш, нали?

Той се усмихна мило, като отпусна ъгълчето на устните си.

— Не.

— Не искаш да…

Нейтън не гледаше към нея, когато отговори:

— Напротив, искам — каза той.

— Не.

Реакцията му беше мигновена.

Той се изправи с цял ръст и тръгна към нея. Ръцете му бяха на хълбоците.

— Не?

Тя поклати глава.

— И защо не, по дяволите!

— Не мога през деня. Светло е — избъбри тя.

— Дявол да го вземе, Сара, не се страхуваш, нали? Трябва да ти призная, че няма да мога да издържа отново това мъчение.

Тя беше обидена.

— Мъчение? Казваш, че да правиш любов с мен е мъчение?

Нейтън обаче държеше да получи отговор на въпроса си.

— Страхуваш ли се? — попита той.

Изглеждаше така, сякаш той самият се страхуваше от отговора й. Сара незабавно разбра как може да се отърве от него, но в същия миг изостави тази идея. Тя нямаше намерение да го лъже.

— Не бях изплашена снощи — съобщи тя и като скръсти ръце на гърдите си, добави, — но ти беше.

Тази забележка не заслужаваше отговор.

— Ти каза, че вече не те боли — припомни й той, като направи още една крачка напред.

— Не ме боли сега — прошепна тя, — но и двамата знаем, че веднага ще ме заболи, ако настояваш да го правим по твоя начин, Нейтън.

Макар че се усмихна, той беше учуден.

— Това толкова непоносимо ли е?

В стомаха й вече започна да се събира същият горещ възел. Всичко, което трябваше да направи този мъж, бе да я погледне по този свой особен начин, и тя бе готова да изпълни каквото той пожелаеше.

— Искаш да… се движиш отново?

Нейтън не се разсмя. Тя изглеждаше толкова разтревожена, че никак не му се искаше да си помисли, че не уважава чувствата й. Но и да я излъже, също нямаше намерение.

— Да — каза той и протегна ръка, за да я хване. — Искам отново да се движа в теб.

— Но ние не трябва да правим нищо друго, освен да подремнем.

Тази малка жена трябваше да бъде научена кой е съпругът и коя съпругата, помисли си Нейтън. Реши, че по-късно подробно ще й обясни, че нейно задължение е да му се подчинява. А сега всичко, което искаше, бе да я целуне. Той сложи ръце на раменете й, дръпна я към мястото, над което се намираше люка, и не й позволи да се отдели, докато се пресегна и затвори дървения капак.

В каютата стана тъмно. А целувката беше гореща, бавна и страстна, което не остави никакво съмнение у нея, че той щеше да го направи по неговия начин.

После той се обърна да запали свещите. Ръцете й се опитаха да го задържат.

— Недей — прошепна тя.

— Искам да те гледам, когато…

Той прекъсна обяснението си, когато усети ръцете й върху колана си. Те трепереха, но тя успя да разкопчее копчетата на панталона му. Пръстите й докоснаха прибрания му мускулест корем. Задъханото му дишане й показваше, че това му харесва. Стана по-смела. Притисна лицето си до гърдите му, после бавно издърпа колана и го пусна на пода.