Брачна авантюра
- Автор: Гарууд Джули
- Серия: crown’s spies #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачна авантюра». Краткое содержание книги:
Джимбо се съжали над нея.
— Не говорете така, лейди Сара. Всички знаем, че това е една нещастна случайност.
Сара вдигна погледа си към насъбралите се моряци. Повечето кимаха с глави и й се усмихваха.
— Не трябва да се тревожите толкова, миледи. Айвън ей сега ще се оправи.
Един мъж с рижава брада кимна с глава.
— Не се измъчвайте — подхвърли той. — Няма нищо страшно. Само главата му малко е пострадала при падането.
— Мъри? — извика Джимбо. — Донеси ми кофа с вода! Това сигурно ще го свести.
— Ще може ли Айвън да сготви вечерята ни? — зададе въпрос един от мъжете, Сара си спомни, че името му беше Честър.
Той гледаше намръщено Сара.
Тя също се намръщи насреща му. Беше от ясно по-ясно, че той я обвинява за злополуката.
— Стомахът ви по-важен ли е от здравето на приятеля ви? — попита Сара.
Тя не му даде възможност да й отговори, а коленичи до спящия мъж и внимателно го потупа по рамото. Възрастният човек не реагира. Устата му остана отворена.
— Боже мой, Джимбо, убила ли съм го? — прошепна тя.
— Не, не сте го убила — отговори Джимбо. — Нали виждате, че още диша, Сара. Само дето ще го цепи главата, когато се събуди. Това е всичко.
Нейтън вдигна Сара на крака и я дръпна настрани от тълпата. Но тя не искаше да си тръгне.
— Аз съм отговорна за това нещастие — каза тя. Погледът й беше насочен към Айвън, но тя можа да види кимащите глави на заобикалящите я мъже. Усети как се изчервява от негодувание при лесното им съгласие.
— Беше нещастен случай — извика тя.
Никой не я опроверга и тя се почувства по-добре.
— Аз трябва да се погрижа за Айвън — заяви тогава Сара. — Когато той отвори очите си, трябва да му кажа колко много съжалявам, че забравих слънчобрана си на палубата.
— Той няма да е в състояние да те чуе — пророкува Нейтън.
— Да — съгласи се Лестър. — Айвън Страшния не е от хората, които лесно забравят една обида. Той си има навик да държи карез, нали, Уолт?
Един слаб мъж с тъмнокафяви очи кимна утвърдително.
— Това е повече от обида, Лестър — промърмори той. — Айвън ще бъде бесен.
— Айвън единственият готвач на кораба ли е? — попита Сара.
— Да — отговори й Нейтън.
Сега вече тя се обърна и погледна съпруга си. Изчерви се силно. Не беше сигурна дали горещината, разляла се по бузите й, се дължеше на това, че се срещаха за първи път след интимната им нощ, или на неудобството, че е причина за създалата се суматоха.
— Защо го наричат Айвън Страшния? — попита тя. Защото има лош нрав?
Той едва я погледна, когато отговори.
— Не харесват манджите му — каза той.
После направи знак на един от моряците да излее водата от кофата върху главата на Айвън. Готвачът веднага се съвзе, започна да пръска слюнки и да ръмжи.
Нейтън кимна с глава, обърна се и се отдалечи.
Сара не можеше да повярва, че той си е тръгнал, без да й каже нито дума. Почувства се унизена. Тя се обърна към Айвън и застана, стискайки ръцете си, докато чакаше подходящ момент да му се извини. Мълчаливо се закле, че ще намери Нейтън и ще му предаде веднага още един урок по етикеция.
Веднага щом Айвън се надигна и седна, тя коленичи до него.
— Моля ви, простете ми, сър. Причиних ви болка. Моят слънчобран е причината да се спънете, макар че ако добре гледахте в краката си, сигурна съм, че щяхте да го забележите. Все пак, моля за извинение.
Айвън разтриваше тила си и едновременно хвърляше кръвнишки погледи към хубавата жена, която се опитваше така да нагласи нещата, че да изкара него виновен за това, че една се беше разминал със смъртта. Но върху лицето й беше изписана искрена загриженост и той не можеше грубо да й отговори. Освен това, тя беше жената на капитана — още една причина да се въздържи.
— Не се ударих много — каза той. — Не го направихте нарочно, нали?
Той говореше с лек шотландски акцент. Сара си помисли, че думите му звучат като мелодия.
— Не, разбира се, че не съм го направила нарочно, сър. Чувствате ли се достатъчно силен, за да станете? Аз ще ви помогна.
От израза на лицето му тя разбра, че той не желае помощта й. Джимбо повдигна готвача, но веднага щом Айвън се опита да ходи, започна да се олюлява. Сара все още беше на колене. Тя се пресегна, за да си вземе слънчобрана, останал между краката на готвача. Точно тогава друг моряк задърпа приятеля си. Горкият Айвън внезапно се оказа въвлечен в нещо подобно на игра на дърпане па въже. Жената на капитана дърпаше крака му с дръжката на слънчобрана си, а приятелят му го теглеше от другата страна. Играта завърши с просването на Айвън по гръб върху палубата.