Брачна авантюра
- Автор: Гарууд Джули
- Серия: crown’s spies #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачна авантюра». Краткое содержание книги:
Матю се ухили.
— Вярвам ви — отговори той. — Ще се върна след половин час, за да проверя как е Нора.
В този миг гръмовит трясък разтърси кораба! Сара се хвана за вратата, за да не се просне на пода.
— Господи, вятърът е много силен днес, нали, Матю?
— Това не беше вятърът — извика той през рамо.
Сара затвори вратата на каютата на Нора в същото време, когато Нейтън изскочи на пожар от каютата им.
Леля й отново беше подпряна на възглавници. Сара забеляза колко отпочинала изглежда и й го каза.
— Бузите ти отново са поруменели, Нора, а и синините са започнали да изчезват. Много скоро ще можеш да се разхождаш заедно с мен по палубата.
— Да, наистина се чувствам по-добре — заяви Нора. — А ти как си, Сара?
— О, аз съм много добре — отговори тя.
Сара седна на леглото и взе ръката на леля си. Нора лекичко свъси вежди.
— Чух за супата, дете, и знам, че не се чувстваш много добре.
— Аз не ядох супа — каза Сара, — но се чувствам ужасно заради мъжете. Не съм искала да ги разболявам.
— Знам, че не си искала — успокои я Нора. — Това казах и на Матю. Заех се със защитата ти, Сара, и му заявих, че не си действала злонамерено. Ти никога не би направила такова ужасно нещо нарочно.
Сара също свъси вежди.
— Мисля, че е голямо оскърбление персоналът ми да смята, че господарката им е способна на такива пъклени дела. Е, те са толкова противни, колкото и капитанът им, Нора.
— Какво искаш да кажеш за Нейтън? — попита Нора. — И той ли те обвинява?
Сара сви рамене.
— Беше много ядосан заради тази супа, разбира се, но не вярвам да мисли, че съм го направила нарочно. Вероятно проявява малко повече разбиране, защото той самият не е ял от нея. Както и да е, реших да не обръщам внимание на мнението му за мен. Аз съм му повече сърдита, отколкото той на мен. Да, така е — добави тя, когато Нора започна да се усмихва. — Той изобщо не се отнася добре с мен!
Тя не даде възможност на леля си да оспори това драматично твърдение.
— Ох, не трябваше да казвам всичко това. Нейтън е мой съпруг и аз съм задължена да му бъда изцяло предана. Срамувам се от себе си…
— Причинил ли ти е нещо лошо?
— Не, разбира се. Той просто…
Измина известно време, докато Нора се опитваше да отгатне за какво точно става дума, а Сара пък се опитваше да измисли начина, по който да й го обясни.
Когато Сара се изчерви, Нора предположи, че проблемът засяга интимна страна от техния брак.
— Не беше внимателен, когато за първи път беше с, теб в леглото и предяви съпружеските си права?
Преди да отговори, Сара сведе поглед към скута си.
— Напротив. Беше много внимателен.
— Тогава?
— Но след това той не… ами това, после… той просто ме остави. Не ми каза нито една нежна дума, Нора. В действителност той въобще не ми каза нищо. Към една лека жена се отнасят с по-голямо внимание, отколкото към мен!
Нора изпита голямо облекчение, след като чу, че Нейтън е бил внимателен със Сара и не обърна внимание на липсата на деликатност от негова страна.
— А ти каза ли му някоя нежна дума — попита тя.
— Не.
— Струва ми се, че Нейтън може би не знае как да ти даде това, което искаш от него. Може би не знае, че копнееш да те похвали.
— Не се нуждая от похвалата му — възрази Сара с недоволен глас. — Това, от което се нуждая, е поне малко уважение и зачитане. О, помогни ми, Божичко, това не е истина. Имам нужда да ме похвали. Не знам защо е така, но това е чистата истина. Нора? Усети ли, че корабът се наклони на една страна? Чудя се, защо Нейтън не го изправи.
Нора бе така погълната от разговора, че мина минута преди да разбере за какво става дума.
— Да, наистина се наклони на една страна, нали? — отговори тя. — Но ти каза, че вятърът днес е много силен.
— Струва ми се, че вече не се движим — подхвърли Сара. — Надявам се, че няма да се обърнем — добави с въздишка тя. — Така и не се научих да плувам, но в случая това няма значение. Нейтън не може да ме остави да се удавя.
Нора се усмихна.
— Защо да не може?
Сара беше безкрайно изненадана от въпроса й.
— Защото съм неговата съпруга. Той обеща да ме закриля, Нора.
— И ти вярваш, че той ще го направи?
— Разбира се.
Внезапно корабът се завъртя и още по-силно се наклони. Сара можа да забележи колко изплашена беше Нора. Леля й сграбчи ръката й. Тя потупа успокоително Нора и каза:
— Капитан на този кораб е Нейтън, Нора, и той няма да позволи да потънем. Той знае какво прави. Не се тревожи.
Внезапно мъжки рев изпълни каютата. И това, което викаха така гръмогласно, беше нейното име. Сара недоволно изкриви лице, после се обърна към Нора и с поглед потърси съчувствие от нея.