Брачна авантюра

Тя му хвърли един укорителен поглед, че не се съгласява с нея. Той направи още една крачка напред. Бедрата му докосваха нейните.

— Сара?

— Да?

— Боли ли те още от това, което правихме снощи?

Тя мигновено се изчерви. Не можеше да го погледне в очите и когато му отговори, гледаше в рамото му.

— Снощи наистина болеше — прошепна тя.

Той повдигна брадичката й с палеца си.

— Не за това те питах — каза той с нежен шепот.

— Не ли?

— Не — потвърди той.

— Тогава какво искаш да знаеш?

Стори му се, че едва диша, и реши, че й трябва глътка свеж въздух. По дяволите, той не искаше тя отново да припадне.

— Искам да знам дали сега те боли, Сара?

— Не — отговори тя. — Сега не ме боли.

Те се гледаха една дълга, мълчалива минута. Сара си помисли, че той иска да я целуне, но не беше съвсем сигурна.

— Нейтън? Все още не си ме поздравил, както се полага.

Тя постави ръце на гърдите му, затвори очи и зачака.

— Какво, по дяволите, е да те поздравя, както се полага? — попита той.

Знаеше точно какво иска тя от него, но му беше интересно какво ще направи тя по-нататък. Сара отвори очите си и се намръщи.

— Предполага се, че трябва да ме целунеш.

— Защо? — попита той.

Изразът на лицето й показваше недвусмислено, че тя очаква от него да я целуне.

— Просто го направи — заповяда тя.

Преди да може да й зададе друг въпрос, тя вдигна ръце, обгърна лицето му и наведе главата му към себе си.

— О, няма значение — прошепна тя. — Ще го направя сама.

Той не оказа никаква съпротива, но не отговори на целувката й. Сара го целуна целомъдрено по устните, после се наклони назад.

— Щеше да е по-приятно, ако ми съдействаше, Нейтън. Нали и ти трябва да участваш, когато те целувам.

Гласът й беше тих, чувствен и толкова нежен — като топлото тяло, което се притискаше към неговото. Никой мъж не можеше да устои на това сладко мъчение. Нейтън наведе глава и бавно докосна устните й със своите. Дъхът му секна, когато разтвори устните й и целувката му стана дълбока и страстна.

Тя вече се разтапяше в ръцете му. И той отново почувства, че е почти изгубен, усещайки сладостния й отклик. Езикът му заигра с нейния и той не можа да сдържи един тих стон от удоволствие.

Когато накрая Нейтън се отдръпна от нея, тя политна напред. Той не можа да се сдържи и я обгърна отново с ръцете си, като я притискаше силно към себе си. Тя ухаеше на роза и на канела.

— Кой те научи да се целуваш така? — попита той с дрезгав шепот.

Въпросът му беше безсмислен, упрекна се той, та тя беше девствена, когато я взе в леглото си, но за всеки случай беше длъжен да попита.

— Ти ме научи — отговори тя простодушие.

— Никого ли не си целувала преди мен?

Тя поклати глава.

— Ако не харесваш начина, по който аз те целувам… — започна тя.

— Харесвам го.

Тя престана да протестира. Внезапно той се отдръпна, хвана ръката й и я задърпа към запалените свещи. Духна пламъка им и се насочи към коридора.

— Нейтън, не мога да напусна кухнята — съобщи тя.