Брачна авантюра

Започнаха да се чувстват зле, когато и втората смяна привърши вечерята.

Сара нямаше представа за състоянието на мъжете. Беше станала дори нетърпелива, защото никой все още не беше дошъл да й благодари и да я похвали за добре свършената работа.

Когато на вратата силно се почука, тя побърза да отвори. Пред нея с намръщено лице стоеше Джимбо. Усмивката застина върху устните й.

— Добър вечер, Джимбо — започна тя. — Нещо лошо ли се е случило? Изглеждаш много разтревожен.

— Не сте вкусили още от супата, нали, лейди Сара? — попита я той.

Явната му загриженост не й направи никакво впечатление. Тя поклати глава.

— Чакам Нора, за да вечерям заедно с нея — обясни Сара. — Джимбо, какви са тези ужасни звуци, които идват от коридора?

Тя погледна навън и се опита да определи откъде идват звуците.

— Мъжете — каза само една дума Джимбо.

— Мъжете?

Внезапно зад Джимбо се появи Нейтън. Лицето на съпруга й имаше такъв израз, че сърцето й подскочи, а дъхът й секна. Той изглеждаше страшно ядосан. Сара инстинктивно отстъпи назад.

— Какво има, Нейтън — попита тя с явна тревога. — Нещо лошо ли се е случило? С Нора? Тя добре ли е?

— Нора е добре — подхвърли Джимбо.

Нейтън направи знак на Джимбо да се отстрани от вратата, после влезе в каютата. Сара продължи да отстъпва назад. Тя забеляза, че мускулите на брадата му играеха от здраво стиснатите зъби. Това беше лош знак.

— Ядосан ли си за нещо? — попита го тя с плах шепот.

Той кимна с глава.

Тя събра смелост да направи едно уточнение.

— На мен ли си ядосан?

Той отново кимна. После с ритник затвори вратата.

— Защо? — попита тя и отчаяно се опитваше да не му покаже колко я е изплашил.

— Супата! — гласът на Нейтън беше тих, сдържан, гневен. Тя обаче повече се смути от единствената дума, отколкото се стресна.

— Мъжете не харесаха супата ми?

— Не си го направила нарочно, нали?

Тъй като Сара нямаше представа какво точно има предвид той, тя не отговори. Нейтън видя смущението, което тя изпитваше, в очите й.

— Тогава ти не си се опитала нарочно да ги убиеш?

Тя шумно въздъхна.

— Разбира се, че не. Как е възможно да си помислиш, че съм способна на такава долна постъпка. Мъжете са част от моя персонал и аз никога не бих им причинила зло. Съжалявам, ако не са харесали супата ми. Нямах представа, че вкусът им е толкова претенциозен.

— Претенциозен? — повтори намръщено той. — Двадесет души от екипажа ми сега висят върху перилата на борда, защото повръщат от супата, която ти сготви за тях. Други десет се гърчат в страшни мъки на койките си. Още не са умрели, но можеш да бъдеш сигурна, че имат точно това желание.

Тя беше ужасена от чутото.