Брачна авантюра

Имаха вид на хора, които повярваха на тази лъжа.

— Ако вече се чувствате достатъчно добре, за да ме заведете до кухнята, Айвън, аз веднага ще се заема с тази работа. Хубавата супа трябва да ври на тих огън много часове — добави тя с надеждата, че е права.

Айвън й позволи да го хване за ръката. Той продължаваше да разтрива темето си с другата ръка, докато вървяха към работното му място.

— Казва се камбуз, миледи, а не кухня — обясни той. — По-бавно, момиче — добави той, когато тя се втурна напред. — Все още виждам двойно.

Минаха един след друг по различни тъмни коридори, докато накрая тя съвсем се обърка. Айвън знаеше пътя, разбира се, и я водеше право в своето убежище.

Той запали две свещи и ги постави в стъклени кълба, за да е сигурен, че няма да изгаснат и ги сложи на един стол до стената.

По средата на помещението имаше огромна пещ. Със сигурност беше най-голямата, която някога бе виждала. Когато сподели това с Айвън, той поклати глава.

— Това не е пещ, това е печка. Има една отворена дупка от другата страна. Трябва да заобиколите, за да я видите. Ето къде готвя печеното месо, наредено на този здрав шиш. От тази страна можете да видите големите казани, под горната плоча на печката, те са четири на брой, в тях готвя моята супа от говежда месо. Ето го и месото — част от него се развали. Отделил съм разваленото месо от доброто. Повечето вече ври във водата, сложих го, преди да отида на палубата да си поприказваме с Честър. Човек може да се задуши тук, а и аз се нуждая от глътка свеж морски въздух.

Айвън махна с ръка към купчината развалено месо, което бе оставил върху бюфета, като мислеше да й каже, че веднага щом се почувства малко по-добре, ще го изхвърли през борда, но той забрави за това, защото главата отново започна да го пробожда.

— Няма какво толкова много да се добави към супата — каза той и се изправи. — Само нарежете зарзавата и прибавете подправките. Но вие знаете какво трябва. Искате ли да остана, докато свикнете с моя камбуз?

— Не — отговори Сара. — Всичко ще бъде наред, Айвън. Върви и нека Матю прегледа подутината на главата ти. Може би той има някакво специално лекарство, което да облекчи болките ти.

— Това и ще направя, момиче. Той ще ми даде една халба хубав грог. Няма по-подходящо нещо от грога за болките.

Веднага щом готвачът излезе, Сара се залови за работа. Имаше намерение да приготви най-вкусната супа, която мъжете са яли в живота си. Тя прибави и останалото месо, което намери оставено на бюфета, като го разпредели във всеки казан. После прибави подправки, и то в порядъчно количество. Откри един буркан, пълен с натрошени кафяви листа. Миризмата беше много силна, така че тя сложи по малко от тях.

Сара прекара останалата част от сутринта и част от следобеда в кухнята на кораба. Тя си мислеше колко е странно, че никой не дойде да я потърси. Тази мисъл водеше към Нейтън, разбира се.

— Този мъж дори не ме поздрави, както се полага — мърмореше си тя. Избърса челото си с кърпата, която беше препасала около кръста си и отметна влажните кичури коса назад зад раменете.