Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
Но по-обезпокоителен от грубите грешки в Рим и Асмара беше фактът, че Джанкарло нямаше представа кой се е свързал с Мърсър на летище „Леонардо да Винчи“.
Действаха и други сили, които той не познаваше и не контролираше. Размисълът за самоличността им беше напразна загуба на време, но не можеше да не мисли за тях и да се пита откъде знаят за мината му.
НЕИЗВЕСТНО МЯСТО В БЛИЗКИЯ ИЗТОК
Новината за смъртта на Ибрихам в Рим стигна до Йосиф ден след атаката с автоматично оръжие, защото през нощта екипът му беше в движение и пътуваше с пленника си от предишното скривалище в Ливан към по-безопасно място. Сега бяха настанени в градска къща близо до оживения център, защитени от древните й каменни стени. Къщата беше долепена до съседите си, но бе необитавана от няколко години.
Жителите на квартала симпатизираха на каузата им и нямаше да докладват, че в сградата са дошли десет души плюс Хари Уайт, който бе затворен в мазето без прозорци. Мястото предлагаше още удобства, но въпреки това беше опасно да го използват до края на мисията си. Разкриването им от полицията или от специални разузнавателни служби би означавало или мигновен разстрел, или екзекуция след бърз и едностранчив военен съд, Освен всичко останало Йосиф трябваше да измисли къде да бъде следващото скривалище, където да се преместят след не повече от седмица.
Йосиф не показа мъката си, когато научи за смъртта на племенника си. Но неколцината членове на екипа, работещ за него, разбраха, че приема убийството много тежко. Йосиф придоби нова твърдост, бронята, предпазваща го от загубата и от болката през дългогодишната му дейност, стана още по-корава.
Някои от хората му седяха около масата, върху която имаше гарафи с вода и кани със силно кафе. Беше сутрин и за пръв път от няколко дни те имаха възможност да си починат. Останалите от групата или спяха на смени или купуваха продукти. Въздухът в трапезарията натежа от чувство на тъга и от утринния хлад, проникваш, през измазаните с хоросан стени.
Йосиф не бе използвал тази къща, но сградата приличаше на многото други, в които бе спал, работил и убивал. Той доброволно бе пожертвал живота си, за да живее по този начин, и макар да не съжаляваше за решението си, бремето ставаше твърде тежко. Загубата на Ибри-хам можеше да бъде последният удар, който щеше да бъде в състояние да понесе.
Никой не проронваше дума. Всеки чакаше Йосиф, новият водач на екипа, да поеме командаването. Той мълчеше и пушеше. Малкият пепелник до него бе препълнен. Беше се състарил с десетина години.
— Какво е състоянието на пленника? — попита най-после, отбягвайки същинския въпрос, като първо се насочи към детайлите.
— Настанен е добре, доколкото е възможно — отговори един от членовете на групата. — Много по-тих е и ни съдейства, откакто започнахме да му даваме цигари.
— Има ли наранявания?
— За възрастен човек се възстановява забележително бързо. Ръката му е добре — каза медицинската сестра, която от година членуваше в организацията.
Йосиф запали нова цигара, наблюдавайки как сиво-синкавият дим се вие спираловидно към дървените греди на високия таван. Не си направи труда да издуха пушека, който пареше очите му. Въпросителните погледи на хората му го дразнеха толкова много, че изпита жела-ние да избяга от стаята, от къщата и от организацията, но не и преди Филип Мърсър да плати за смъртта на племенника му.
Той положи усилия да излезе от унеса.
— Няма смисъл да обсъждаме случилото се. Всички знаем, че Ибрихам е мъртъв, и това означава, че аз трябва да бъда командир. Не желая тази работа, но няма значение. — Йосиф си помисли, че ако те искат повдигаща духа реч, е по-добре да отидат другаде. — Ще продължим както досега. Единствената значителна промяна в плановете ни е, че ще отида в Еритрея, за да намеря Мърсър. Когато операцията приключи, искам пленникът да бъде екзекутиран, а аз лично ще се погрижа за американеца.
— Не се съмнявам в теб, Йосиф — каза най-младият член на групата, — но влошаването на положението с още две убийства няма да помогне на каузата ни. Според нашата информация Мърсър няма нищо общо със смъртта на Ибрихам. Убийството му само ще привлече повече внимание към присъствието ни.
Лицето на Йосиф остана безстрастно, но гласът му не търпеше възражение.