Неочакваната годеница

Джайлс изсумтя:

— Само през трупа ми, милейди! Това са войници, а не актьори, Фийби бе свикнала с възраженията на Джайлс, но започна остроумно да се обосновава.

— Помислих, че едни живи картини за Еньовден ще ободрят хората — каза тя. — Животът сега, през войната, е толкова мрачен и тежък за всички, това трае вече много време. Ободряването на духовете е задача достатъчно почтена и за войниците, така поне смятам аз.

— Пиеса ли пишете, лейди Гранвил? — Брайън изглеждаше развеселен.

— Живи картини — поправи го тя.

— О, надявам се да намерите някоя роля за мене — продължи той със същия тон.

— Навярно не смяташ д-да бъдеш тук на Еньовден? — изрече Оливия с неприкриван ужас, поглеждайки го за пръв път, откакто бе почнал обядът. — Та това е след месеци!

Виждайки изражението на Катон, Фийби се намеси:

— Сигурна съм, че мога да намеря роля за вас, господин Море, ако дотогава сте тук. Но какво ще кажете за войниците, милорд? Истинските ще бъдат много по-ефектни, отколкото преоблечените селяни, не мислите ли?

— Несъмнено — съгласи се той, хвърляйки поглед към Оливия. — Но трябва да се съглася с Джайлс, че те имат по-важни неща да вършат, а не да играят в любителски драми, колкото и благородни да са подбудите за това.

— Значи вие пишете любителски драми? — вметна Брайън, преди Фийби да успее да реагира на небрежния начин, по който Катон отхвърли молбата й. — В двореца това беше доста популярно занимание преди войната. Но доколкото си спомням, твърде много дами се занимаваха с него.

Той се усмихна и отпи от виното си.

— Фийби е завършена поетеса — заяви Оливия. — Смея да твърдя, че н-никоя дворцова дама не би се посрамила, пишейки творби като нейните.

— Така ли? — вдигна вежди Брайън. — Не знаех, че си посещавала придворните кръгове.

— Фийби е ходила и ми е разказвала за празноглавите придворни — отвърна Оливия.

Брайън не обърна внимание на тези думи.

— Може би ще ми покажете някои от вашите творби, лейди Гранвил. В края на краищата, и аз съм донякъде запознат с това, което в двореца се признава за добра поезия. И разбира се, трябва да се харесате в двореца, ако искате да успеете.

— Пиша за собствено удоволствие, сър — каза Фийби с несъзнателно високомерие. — Нямам особено желание да блесна в двореца, ако, разбира се, дворцовият живот се възобнови. Наистина, както каза Оливия, малкото ми посещения там в началото на войната доста ме отвратиха от техните пози и претенции.

Брайън веднага разпознаваше снобите. Странно, но вместо да го ядоса, това събуди интереса му. Малката сестричка май нямаше нищо общо с голямата. Изгледа я над ръба на чашата си. Кичури коса стърчаха отсам и оттам, високата яка на синята рокля едва стоеше изправена. По-скоро изглеждаше така, сякаш е спала с роклята. Сутринта, преди да тръгне за църква, имаше по-спретнат вид. Запита се какво ли е правила, облечена с тази рокля.

— Може би не сте се запознали с Джеймс Шърли — подметна той. — Мъж, който почти не би могъл да се нарече претенциозен.

— О, да, особено много ми харесват драмите на господин Шърли — намеси се Фийби, забравяйки раздразнението си. — Той изобщо не е претенциозен.

— Ще ти трябва музика за живите картини, Фийби — каза Оливия, отказвайки да отстъпи на Брайън мястото си в разговора. — Мислила ли си за това?

— Не. Но бих искала да намеря композитор като Хенри Лоус. — И Фийби подаде на Оливия блюдото със задушена в масло козя брада.

— Ах, несравнимият господин Лоус — промърмори Брайън. — Запознах се с него на едно представление в „Комус“ заедно с Джон Милтън.

— О… познавате се с Джон Милтън?

Вилицата на Фийби увисна на половината път до устата й.

— Този джентълмен е доста самонадеян — забеляза Катон.

— Е, той е доста добър поет. — Вилицата на Фийби продължи по пътя си. — Това трябва да е някакво извинение.

— Но според мене ти едва ли се стремиш към подобни височайши литературни кръгове — коментира Катон с хитра усмивка.

— Възможно е — промърмори Фийби под нос. Катон вдигна недоверчиво вежди.

— Признавам, че интересът ми към тези живи картини расте. Може би бих могъл да убедя Хенри Лоус да им хвърли око и евентуално да композира музика към тях.

— Познавате ли го, сър?

Фийби го изгледа през масата с наистина войнствен блясък в окото. Бе доловила сардоничната нотка.

— Доста добре — каза Катон. — Преди войната много пъти съм го срещал в двореца. Запознах се и с господин Милтън напоследък. Сега той е явен привърженик на Парламента.