Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
— Пчеличке? — рече Осичката. — Бъззз?
— Прощавай — отвърнах аз и се подпрях замаяно на стената. — Току-що... ммм... видях автомобилна катастрофа през прозореца.
Но явно не ставах за разговор, тъй като Осичката около двайсет минути бръщолеви за цената на шатрите за градински увеселения и сватби, след което каза:
— Трябва да свършвам. Тази вечер ще готвим наденички от еленово месо с плодове на хвойна и ще гледаме телевизия.
Фу. Току-що изпуших целия пакет цигари като акт на самоунищожително отчаяние. Надявам се и двамата да затлъстеят и да трябва да ги изкарват през прозорците с кранове.
5,45 ч. следобед. Опитвам се да се съсредоточа върху запаметяването на имената на членовете на кабинета в сянка, за да избегна спиралата на съмненията в себе си. Естествено, никога не съм виждала Бъдещата на Осичката, но си я представям от типа на гигантските слаби покривни блондинки, които всяка сутрин стават в пет часа, отиват на гимнастика, масажират се със сол и после цял ден въртят някоя международна търговска банка, без да им трепне маскарата.
Осъзнавам с болезнено унижение, че причината, поради която се чувствах самодоволна пред Питър през всички тези години бе, че аз съм го зарязала, а сега фактически той ме зарязва, като се жени за госпожа Гигантски валкирски задник. Затъвам в мрачни цинични размишления за връзката между романтичното разбиване на сърцето с нараненото себелюбие и докачената гордост, а не толкова с действителната загуба, допускам като подмисъл, че малоумната самоувереност на Фърги може би се дължи на факта, че Андрю още я иска (докато не се ожени за друга, ха ха).
6,45 ч. вечерта. Тъкмо започнах да гледам новините в 6 с отворена тетрадка и химикалка, когато нахълта мама, накамарена с пазарски пликове.
— Миличка — заговори тя, като преплува покрай мен и влезе в кухнята, — донесох ти малко вкусна супа и някои от най-елегантните си дрешки за понеделник! — Носеше лимоненожълт костюм с черен чорапогащник и обувки с високи токчета. Приличаше на Сила Блак [Английска поп-певица, започнала кариерата си през 1963 г. заедно с Бийтълс, а понастоящем най-известната телевизионна водеща в Обединеното кралство. — Б. пр.] в „Среща на непознат“. — Къде си държиш черпаците за супа? — продължи тя, докато с трясък отваряше и затваряше шкафовете. — Ама, детенце! Какъв безпорядък! Сега. Прегледай тези три плика, докато аз затоплям супата.
Като реших да пренебрегна фактите, че беше а) август, б) нетърпима жега, в) 6,15 ч. и г) не исках никаква супа, предпазливо надникнах в първия плик, където имаше нещо карирано и синтетично в яркожълто с листа в теракотен цвят.
— Ъъъ... мамо... — започнах аз, но в този миг чантата й зазвъня.
— А, това трябва да е Хулио. Да, да. — Балансираше мобифона си под брадичката и драскаше нещо. — Да, да. Облечи го, мила — изсъска тя. -Да, да. Да. Да.
Пропуснах новините, а тя се понесе на купон с вино и френски сирена, като ме остави да приличам на Тереза Горман в яркосин костюм с хлъзгава зелена блуза отдолу и сини сенки точно до веждите.
— Не ставай глупава, мила — беше прощалната й реплика. — Ако не направиш нещо за външността си, никога няма да си намериш нова работа, да не говорим за нов приятел!
Полунощ. След като си отиде, звъннах на Том, който ме заведе на купон, организиран от негов приятел от Школата за изкуства в галерия „Саачи“, за да ме спре от натрапчиви мисли.
— Бриджет — нервно промърмори той, като влязохме в бялата дупка сред морето от гръндж младежи. — Знаеш, че не е прието да се смееш по време на Инсталация, нали?
— Добре де, добре — нацупих се аз. — Няма да разправям вицове за умрели риби.
Човек на име Гав рече „Здрасти“ — около двайсет и две годишен, секси, в къса тениска, разкриваща корем като касапска дъска.
— Това е истински, истински, истински смайващо — говореше Гав. — Прилича на замазана Утопия с истински, истински, истински добри отеквания, сякаш на загубената национална идентичност.
Поведе ни развълнувано през огромното бяло пространство към ролка тоалетна хартия, преобърната наопаки — картонът беше над хартията.
Загледаха ме очаквателно. Изведнъж разбрах, че ще се разплача. Том точеше лиги над огромен калъп сапун, който носеше отпечатъка на пенис. Гав не сваляше очи от мен.
— Уау, това е като един истински, истински, истински див... — прошепна ревностно той, докато аз преглъщах сълзите си — ...отзвук.
— Трябва да ида до тоалетната — изтърсих аз и се втурнах покрай конфигурация, изградена от опаковки на дамски превръзки. Пред тоалетната имаше опашка и аз се наредих разтреперана. Внезапно, когато почти беше дошъл моят ред, почувствах ръка на лакътя си. Беше Даниел.