Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Старецът ги поведе между продълговатите сенки на близките дървета, насочвайки се към края на поляната, където растяха два клена — единият дебел колкото китката на Ричард, другият тънък като тази на Калан.
Обърна се към Ричард.
— Извади меча. — Ричард го издърпа от ножницата, от което въздухът в късния следобед се изпълни с неповторимия звънтящ металически звук. Зед се приближи. — Сега ще ти покажа най-важното нещо, което трябва да знаеш за него, но за целта е необходимо временно да преотстъпиш на Калан поста си на Търсач, като ми позволиш да я нарека с това име.
Калан погледна Зед подозрително:
— Не желая да бъда Търсач.
— Просто заради демонстрацията, скъпа моя. — Той кимна на Ричард да й подаде меча. Тя се поколеба, но накрая го пое с две ръце. Беше прекалено тежък за нея и затова остави върха му да опира тревата. Зед тържествено размаха ръце над главата й. — Калан Амнел, наричам те Търсач. — Тя продължаваше да го гледа все така подозрително. С пръст под брадичката й Зед повдигна главата й. В очите му имаше жестокост. Доближи лицето си до нейното и каза тихо:
— Когато напуснах Средната земя с този меч, Мрачният Рал използва магическата си сила и посади тук по-дебелото от тези две дървета, за да ме бележи, да може да дойде за мен, когато си пожелае. За да ме убие. Същият Рал, който уби Дени. — Изражението на лицето й помръкна. — Същият Рал, който те преследва, за да те убие, както уби и сестра ти. — В очите й проблесна омраза. Тя стисна зъби, от което мускулите на здравите й челюсти изпъкнаха. Мечът на истината се повдигна от земята. Зед пристъпи зад нея. — Това дърво е негово. Ти трябва да му попречиш.
Острието разсече есенния въздух със сила, каквато Ричард трудно би могъл да си представи, че съществува. Мечът описа широка дъга във въздуха и когато се стовари върху по-дебелото дърво, се чу мощен трясък, сякаш едновременно се прекършиха хиляди пръчки. Навсякъде се разхвърчаха трески. Дървото сякаш за миг увисна във въздуха, след което се стовари край нащърбения си дънер и се прекатури с пукот. Ричард осъзна, че за да повали същия този клен, щеше да се наложи да направи поне десет здрави удара с добра брадва.
Зед измъкна меча от ръцете на Калан, която падна на колене и се отпусна със стон върху петите си, заровила лицето си в ръце.
— Какво има, Калан?
— Всичко е наред. — Тя се подпря на рамото му, докато той й помагаше да се изправи на крака. На бледото й лице се изписа с мъка докарана усмивка. — Но се отказвам от поста на Търсач.
Ричард се извърна към магьосника.
— Зед, що за глупост беше това? Това дърво не е поставено тук от Мрачния Рал. Виждал съм те да го поливаш и да се грижиш за него, както и за съседното. Дори да опреш нож в гърлото ми, пак бих твърдял, че ти си посадил тук тези две дървета в памет на жена си и дъщеря си.
Зед само леко се усмихна.
— Много добре, Ричард, вземи си меча. Ти отново си Търсач. А сега, момчето ми, отсечи малкото дърво, после ще ти обясня.
Отегчен, Ричард вдигна меча с две ръце и усети как през тялото му преминава гневна тръпка. Замахна с всичка сила. Върхът на острието изсвистя, разсичайки въздуха. Точно преди да се удари в дървото, мечът просто застина на място, сякаш целият въздух наоколо изведнъж се втвърди и той не можеше да мине през него.
Ричард се отдръпна изненадан. Погледна меча и опита още веднъж. Същата работа. Дървото си остана непокътнато. Хвърли поглед на Зед, който стоеше със скръстени ръце и самодоволно се усмихваше.
Ричард пъхна обратно меча в ножницата.
— Добре, а сега ми кажи какво става?
Зед повдигна вежди с невинно изражение на лицето.
— Видя ли с каква лекота Калан повали по-голямото дърво? — Ричард се намръщи. Зед се усмихна. — То можеше да е и от желязо. Острието пак щеше да го разсече. Ти си по-силен от нея, а не успя дори да одраскаш по-малкото дърво.
— Да, Зед, забелязах.
Челото на Зед се набръчка в престорено недоумение.
— Да имаш някаква идея защо стана така?
Раздразнението на Ричард се изпари. Това беше често използван от Зед начин за изнасяне на лекции, с който той подтикваше Ричард сам да стигне до отговора.
— Бих предположил, че има нещо общо с намерението. Калан мислеше, че дървото е зло, аз не.
Зед вдигна във въздуха кокалестия си пръст.
— Много добре, момчето ми!
Калан сплете пръсти.
— Зед, не разбирам. Аз унищожих това дърво, а то не е било зло. Било е невинно.
— Това, скъпа моя, беше целта на демонстрацията. Действителността не се променя. Всичко зависи от това как я възприемаш. Решиш ли, че си намерила врага си, можеш да го унищожиш, независимо дали наистина е така или не. Магията интерпретира единствено собствените ти възприятия. Тя не би ти позволила да нараниш някой, който мислиш за невинен, но би унищожила всеки, когото ти сметнеш за враг. Нещата зависят единствено от онова, в което вярваш, а не от истинността на мислите ти.