Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Калан вдигна лице към него, прибра кичур коса зад ухото си и сведе поглед към дясната му ръка, която държеше между своите, притисна палци в нея. Той почувства върху дланта си нейните нежни, меки и топли пръсти. Ръцете й бяха толкова мънички, че неговите му се сториха непохватно огромни. Тя заговори с тих глас, без да вдига глава.
— Мрачният Рал практикува древен вид магия, наречена антропомансия. Намира отговорите, гадаейки по живите човешки вътрешности.
Ричард усети как гневът му избухва.
— Този метод е ограничен; най-многото, което може да получи Рал чрез него, е утвърдителен или отрицателен отговор на въпроса си, понякога и име. Въпреки това той продължава да го използва. Съжалявам, Ричард, моля те да ми простиш, че ти казах.
Болезнен поток от спомени за добротата на баща му, за неговия смях и любов, за приятелството му, за времето, което двамата бяха прекарали заедно с тайната книга, и за още хиляди други дребни неща премина през него. Сцените и звуковете се превърнаха в бледи сенки и отекнаха глухо в паметта на Ричард, след което се изгубиха. На тяхно място изплува живият спомен за кървавите петна по пода, за белите лица на хората в къщата, представата за болката и ужаса, които е изпитал баща му, думите на Чейс. Ричард не се опита да спре тези спомени, вместо това ги пусна на свобода и жадно им се отдаде. Потапяше душата си във всеки малък детайл, оставяше се на мъчителния ужас. Някъде дълбоко в него се надигна болка. Отначало нежелана, тя стремително набра мощ. В съзнанието му се появи неясният образ на Мрачния Рал, от ръцете му капеше алена кръв, стоеше наведен над тялото на баща му, в ръцете му проблясваше потъналия в кръв нож. Задържа тази гледка пред себе си, завъртя я, огледа я от всички страни, остави я да се запечата в душата му. Картината беше завършена. Получи отговор на въпросите си. Знаеше какво се е случило в къщата на баща му. Знаеше как е умрял той. До този момент беше правил единствено това — търсеше отговори. През целия си живот.
В един нажежен до бяло миг всичко се промени.
Вратата, зад която беше държал заключен гнева си, стената на разума, която го възпираше, изведнъж се срутиха под силата на едно изгарящо желание. Цял един изпълнен с разум живот се изпари за миг под натиска на изпепеляващата ярост. Здравият разум се разтопи във врящия казан на необходимостта.
Ричард посегна към Меча на истината, обви пръсти около ножницата и започна да я стиска все по-силно и по-силно, докато кокалчетата му побеляха. Мускулите на лицето му се напрегнаха. Задиша бързо и на пресекулки. Не виждаше нищо около себе си. От меча се изливаше горещ гняв, освободен не по собствена воля, а в отговор на повика на Търсача.
Гръдта на Ричард се повдигна под натиска на изпепеляващата болка от това, че вече знае какво се е случило с баща му, това знание означаваше край на нещо. Мисли, които никога преди не си беше позволявал, се превърнаха в единствено негово желание. Предпазливостта и разсъдливостта бяха пометени от неудържима страст за отмъщение.
В този момент единственото му желание, единственият му копнеж, единствената му необходимост беше да убие Мрачния Рал. Всичко останало нямаше абсолютно никакво значение.
Той се протегна и с другата си ръка и хвана дръжката на меча, за да го извади от ножницата. Ръката на Зед се стовари върху неговата. Търсачът рязко вдигна поглед, разярен от чуждата намеса.
— Ричард — гласът на Зед беше нежен, — успокой се.
С неудържимо пулсиращи мускули Търсачът погледна заплашително спокойните очи на другия. Някаква част от него някъде дълбоко в съзнанието му продължаваше да го предупреждава, да се опитва да възстанови контрола над чувствата му. Той не се вслуша в предупреждението. Наведе се през масата към магьосника, стиснал зъби.
— Приемам длъжността на Търсач.
— Ричард — спокойно повтори Зед, — всичко е наред. Отпусни се. Седни.
Светът изведнъж се втурна отново в съзнанието му. Ричард овладя готовността си да убива, но не потисна яростта си. Не само вратата, но и цялата стена, задържаща гнева му, се беше срутила. И макар светът около него да се беше върнал на мястото си, той вече гледаше на него с други очи — с очи, които винаги е имал, но се е страхувал да използва: очите на Търсач.
Ричард установи, че стои прав. Не си спомняше да е ставал. Отново седна до Калан, ръцете му отпуснаха меча. Нещо вътре в него му помогна да овладее гнева си. Въпреки това Ричард знаеше, че вече не е същият. Гневът не изчезна, не се върна обратно зад старата врата, просто премина някъде на заден план. Ричард вече не се страхуваше от гнева си, беше готов да го извика при нужда.