Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Част от старото му аз се промъкна в съзнанието му, започна да го успокоява, забави дишането му, опита се да размени мисли с него. Ричард се почувства свободен, за първи път в живота си не изпита страх или срам от избухливия си нрав. Отпусна се, освободи напрежението в себе си, разхлаби мускулите си.
Погледна към спокойното лице на Зед. Рошавата му коса стърчеше около ръбестото му лице, което го гледаше изпитателно, изучаваше го, преценяваше го с възможно най-незабележимата усмивка, закръглила едва видимо ъгълчетата на тънките му устни.
— Поздравления — каза магьосникът. — Ти премина и последното ми изпитание, за да станеш Търсач.
Ричард се дръпна назад объркан.
— Какво искаш да кажеш? Нима вече си ме определил за Търсач?
Зед бавно поклати глава.
— Вече ти казах. Не ме ли слушаш, като ти говоря? Търсачът сам определя себе си. Преди да станеш Търсач, ти трябваше да преминеш през едно последно изпитание. Трябваше да ми покажеш, че можеш да използваш цялото си съзнание. Дълги години, Ричард, ти държа част от него затворено в един далечен ъгъл. Гнева си. Трябваше да се уверя, че можеш да го освободиш, да го повикаш. Виждал съм те ядосан, но преди ти не смееше да признаеш гнева пред себе си. Търсач, който не си позволява да използва гнева си, би бил безнадеждно слаб. Силата на гнева те кара да вземаш безразсъдни решения. Ако не беше способен да изпитваш гняв, ти би свалил меча, в такъв случай трябваше да те освободя, защото това би означавало, че не притежаваш необходимите качества за Търсач. Но всичко това сега е без значение. Ти доказа, че вече не си затворник на собствените си страхове. Все пак бъди предпазлив. Еднакво важно е както да умееш да даваш воля на гнева си, така и да го овладяваш. Ти вече показа, че си способен да го направиш. Не допускай да загубиш това си качество. Трябва да си достатъчно мъдър, за да избереш правилната посока. Понякога да дадеш воля на гнева си е почти толкова груба грешка, колкото и да го потиснеш.
Ричард кимна със сериозно изражение. Спомни си какво изпита с меча в ръка, докато беше разгневен, как усети силата му, освобождаващото чувство, че се оставяш на първичните си страсти, извиращи дълбоко от душата ти, но и от меча.
— В меча има магия — каза той отбранително, — почувствах я.
— Така е. Но, Ричард, магията е само средство, подобно на всяко друго. Когато използваш брус, за да наточиш ножа си, ти го правиш, за да може ножът да ти върши по-добра работа. Същото е и с магията. Тя просто изостря намерението ти. — Очите на Зед бяха бистри, проницателни. — За някои хора смъртта, причинена чрез магия, е по-страшна от тази например от острие, сякаш човек е по-малко мъртъв, щом е ударен или намушкан, отколкото ако е убит от невидима сила. Но чуй ме добре. Мъртвият си е мъртъв. Въпреки това страхът от магията може да бъде силно оръжие. Запомни това.
Ричард кимна. Слънцето в късния следобед топлеше лицето му и с крайчеца на окото си той мерна облака. Рал сигурно също го гледаше. Ричард си спомни онзи мъж от четворката край Отвесната скала, спомни си как той прокара меча през ръката си, порязвайки се до кръв, преди да нападне. Спомни си погледа в очите му. Тогава не го разбра; вече го разбираше. Гладът му за битка се изостряше.
Листата на близките дървета се поклащаха на лекия есенен ветрец. Идваше зима; първият й ден скоро щеше да настъпи. Ричард се запита как ли ще успее да прехвърли тримата през границата. Трябваше да се сдобият с една от кутиите на Орден, а след като намерят нея, щяха да открият и Рал.
— Зед, стига толкова игри. Престани с изпитанията, аз вече съм Търсач. Вярно ли е?
— Вярно като крастава жаба.
— В такъв случай само си губим времето. Сигурен съм, че Рал не го прави. — Той се обърна към Калан. — Призовавам те да изпълниш обещанието си да бъдеш мой водач, когато стигнем Средната земя.
Тя се усмихна на нетърпението му и кимна. Ричард се обърна към Зед.
— Покажи ми как действа магията, магьоснико.
Десета глава
Дяволитата усмивка на Зед се изписа на лицето му. Той подаде на Ричард препаската на меча. Фино обработената кожа беше омекнала с годините. Токата й, изработена от сребро и злато, подхождаше на ножницата. Явно предишният притежател на препаската е бил по-дребен, защото тя се оказа прекалено тясна за Ричард. Той я прехвърли през рамо и пъхна Меча на истината в нея, а Зед му помогна да нагласят широчината й така, че да му пасва.