Смъртта идва като завършек
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта идва като завършек». Краткое содержание книги:
Да, но имаше Тети. Имаше живот и възобновяване на живота, както водите на наводнението всяка година отнасяха старото и подготвяха почвата за новата реколта.
Както беше казала Кайт: „Жените в семейството трябва да са заедно.“ Какво беше тя в края на краищата, освен жена в едно семейство — дали Ренизенб или някоя друга, какво значение имаше…
Тогава чу гласа на Камени — настоятелен и малко обезпокоен:
— За какво мислиш, Ренизенб? Понякога си съвсем отнесена… Ще дойдеш ли с мен на реката?
— Да, Камени, ще дойда с теб.
— Ще вземем и Тети.
II
Всичко е като сън, помисли си Ренизенб — лодката, платното, Камени, тя и Тети. Бяха далеч от смъртта и страха от нея. Това беше начало на нов живот. Камени заговори и тя отвърна като в транс…
„Това е моят живот, няма бягство…“ — помисли, после се смути: „Но защо си втълпявам бягство? Какво представлява мястото, в което летя?“
И отново пред очите й се появи малката скална дупка до гробницата и тя, седнала там с вдигнато коляно и брадичка, опряна на ръката си…
Помисли си: „Но то беше нещо извън живота — това е живот… и сега няма бягство, докато смъртта…“
Камени закотви лодката. Ренизенб стъпи на брега, а той изнесе Тети навън. Детето вкопчи ръчички около врата му и без да иска, скъса връвта на амулета му. Той падна в краката на Ренизенб. Тя го вдигна — беше знака на Анк от кехлибар и злато.
Извика със съжаление:
— Огъна се. Съжалявам. — И когато Камени го взе от нея: — Внимавай… Може да се счупи.
Но силните му пръсти го огънаха още повече и нарочно го счупиха на две.
— О, какво направи?!
— Вземи половината, Ренизенб, а аз ще взема другата. Ще ни бъде знак, че сме две половинки от едно цяло.
Той й го подаде и точно когато тя протегна ръка, за да го вземе, нещо прещрака в мозъка й и тя въздъхна остро.
— Какво има, Ренизенб?
— Нофрет!
— Какво значи Нофрет?
Ренизенб заговори бързо и уверено:
— Счупеният амулет в кутията за накити на Нофрет. Ти си й го дал… Ти и Нофрет… Сега разбирам всичко. Защо беше толкова нещастна… И зная кой постави кутийката за накити в стаята ми. Зная всичко… Не ме лъжи, Камени. Зная, казвам ти.
Той не се възпротиви. Стоеше, гледаше я упорито и не свеждаше поглед. Когато заговори, гласът му беше твърд и за пръв път върху лицето му не се появи усмивка.
— Няма да те лъжа, Ренизенб. — Помълча за миг, намръщи се, сякаш се стараеше да подреди мислите си. — Доволен съм, че знаеш. Въпреки че не е точно така, както си мислиш.
— Ти си й дал счупения амулет, както го даваше и на мен, в знак, че сте две половинки от едно цяло. Това бяха твоите думи.
— Ядосана си, Ренизенб. А аз съм радостен, понеже това е знак, че ме обичаш. Но тъкмо затуй трябва да те накарам да разбереш. Не аз дадох амулета на Нофрет. Тя го даде на мен… — Той млъкна, сетне продължи: — Може би не ми вярваш, но е истина. Кълна се, че е истина.
Ренизенб каза бавно:
— Не казвам, че не ти вярвам… Твърде е възможно да е истина.
Тъмното, нещастно лице на Нофрет изникна пред очите й.
Камени продължи пламенно, по момчешки:
— Опитай се да разбереш, Ренизенб! Нофрет беше много красива. Аз бях поласкан и доволен… кой нямаше да бъде на мое място? Но в действителност никога не съм я обичал…
Ренизенб почувства странен пристъп на мъка. Не, Камени не е обичал Нофрет, но тя го е обичала. Обичала го е отчаяно и горчиво. Бяха точно на онова място на брега на Нил, където тя разговаря с Нофрет онази сутрин, предлагайки й приятелство и близост. Спомни си много добре тъмния изблик на омраза и покруса, които се излъчваха тогава от момичето. Причината едва сега й стана ясна. Бедната Нофрет, наложница на нервен и застаряващ мъж, със сърце, разяждано от любов по един весел, безгрижен, хубав младеж, който никак не го беше грижа за нея.
Камени продължи разпалено:
— Не разбираш ли, Ренизенб, че откакто дойдох тук и те видях, аз те обикнах? Че от този момент не мисля за нищо друго? Нофрет го разбра съвсем ясно.
Да, помисли си Ренизенб, Нофрет го е разбрала и от този момент я е намразила. Не биваше да я обвинява.
— Аз дори не исках да пиша писмото до баща ти. Не исках да имам нищо общо с плановете на Нофрет. Но ми беше трудно… Трябва да се опиташ да ме разбереш, трудно ми беше.