Смъртта идва като завършек
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта идва като завършек». Краткое содержание книги:
— Има зло в сърцето, Имхотеп, което не е изписано на лицето.
— Искаш да кажеш, че някой от слугите или пък роб…
— Нито слуга, нито роб.
— Някой от нас? Или още… имаш предвид Хори или Камени? Но Хори е човек от семейството, той доказа, че е верен и благонадежден. А Камени не е тукашен, вярно, но е от нашата кръв и доказва предаността си, като се старае за мен. Още повече той дойде тази сутрин и настоя да благословя брака му с Ренизенб.
— О, направил е това, така ли? — заинтересува се Еза. — И ти какво каза?
— Какво да кажа? — Имхотеп беше раздразнен. — Сега време ли е да говорим за женитба? Това му казах.
— И той какво ти отговори?
— Каза, че според него било време да се говори за женитба. Каза, че Ренизенб не е в безопасност в тази къща.
— Чудна работа — рече Еза. — Много чудна… Не е в безопасност ли? Мислех, че е — и Хори смяташе така… Но сега…
Имхотеп продължи:
— Могат ли сватбена и погребална церемонии да вървят едновременно? Не иде някак. Целият ном (Ном (гр. nomos — област, провинция) — административна единица в Древен Египет. Бел. ред.) ще говори за това.
— Не е време за събирания — съгласи се Еза. — Особено както балсаматорите са все тук. Това трябва да стане с благословията на Монту. Твърдината трябва да бъде направена изключително добре.
— Те са вдигнали цените с десет на сто! — отвлече се за момент Имхотеп. — Не е справедливо! Казват ми, че трудът бил поскъпнал.
— Ще ти приспаднат от цената заради оборота! — изхили се Еза.
— Скъпа майко — Имхотеп я погледна ужасен, — с това човек не бива да се шегува!
— Целият живот е шега, Имхотеп, а смъртта се смее последна. Не го ли чуваш на всеки пир? Яж, пий и се весели, защото утре, като умреш… А тук за нас това е много вярно — само че въпросът е за кого смъртта ще дойде утре.
— Това, което казваш, е тревожно, тревожно! Какво можем да направим?
— Не се доверявай на никого — отговори Еза. — Това е първото, най-същественото. — Тя повтори, като натърти думите: — Не се доверявай на никого!
Хенет зарида.
— Защо ме гледаш?… Сигурна съм, че ако някой е достоен за доверие, това съм аз! Доказах го през всичките тези години. Не я слушай, Имхотеп!
— Така е, така е, моя скъпа Хенет. Естествено, че ти имам доверие. Само аз познавам добре честното ти и предано сърце.
— Нищо не знаеш — прекъсна го Еза. — Никой от нас не знае нищо. Точно там е нашата опасност.
— Ти ме обвиняваш! — изви Хенет.
— Не обвинявам. Нямам факти, нито доказателства. Само подозирам.
Имхотеп рязко вдигна поглед:
— Подозираш… кого?
Еза каза бавно:
— Три пъти имах подозрения. Ще бъда честна. Първо заподозрях Ипи, но той е мъртъв, тъй че подозрението отпадна. После заподозрях другиго, но в деня на смъртта на Ипи ми дойде трета идея… — Тя млъкна. — Хори и Камени в къщата ли са? Изпратете ги тук. Да, и Ренизенб от кухнята. И Кайт, и Яхмос. Искам цялата къща да чуе нещо.
II
Еза огледа събралото се семейство. Срещна сериозния и нежен поглед на Яхмос, обичайната усмивка на Камени, изплашеното недоумение в очите на Ренизенб, спокойното безразличие на Кайт, раздразнителния страх в потрепващото лице на Имхотеп и ненаситната любопитност и… да, удоволствието в очите на Хенет.
Помисли си: „Лицата им не ми казват нищо. Показват само външна емоция. Ако съм права, сега сигурно някой ще се издаде.“ На глас произнесе:
— Искам да ви кажа нещо, но първо ще говоря само с Хенет — тук, пред всички вас.
Изражението на Хенет се промени. Ненаситното любопитство и удоволствието изчезнаха. Тя погледна уплашено. Гласът й се извиси в писклив протест:
— Ти ме подозираш, Еза! Разбрах го. Ще ме обвиниш, а как аз, една бедна и глупава жена, да се защитя? Ще бъда осъдена, осъдена тихомълком…
— Не тихомълком — възрази й иронично Еза и забеляза, че Хори се усмихва.
Хенет продължи, гласът й се извисяваше в истеричен крясък.
— Не съм направила нищо… Невинна съм… Имхотеп, скъпи господарю мой, спаси ме!
Тя се хвърли на земята и се вкопчи в колената му. Той запелтечи, като я потупваше по главата:
— Наистина, Еза, аз протестирам. Това е позорно…
Старицата го прекъсна:
— Не съм отправила обвинение. Не обвинявам без доказателства. Само накарах Хенет да ни обясни смисъла на това, което каза.
— Нищо не съм казала, абсолютно нищо…
— Напротив — рече Еза. — Чух думите ти със собствените си уши — а ушите ми са винаги наострени за разлика от замъглените ми очи. Каза, че си знаела нещо за Хори. Какво знаеш за Хори?
Хори погледна, леко изненадан.