Смъртта идва като завършек
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта идва като завършек». Краткое содержание книги:
— Да, Хенет. Какво знаеш за мен? Нека го чуем всички.
Тя седна върху свитите си крака и изтри очи. Погледна намусено и непокорно.
— Нищо не знам. Какво да знам?
— Онова, което очакваме да ни кажеш — рече Хори.
Хенет сви рамене.
— Това бяха само думи. Нищо нямах предвид.
Еза рече:
— Ще ти повторя твоите собствени думи. Ти каза, че ние всички те презираме, ала ти знаеш доста за това, какво става в тази къща, и си видяла повече, отколкото много умни хора са видели. И после, че когато Хори те е срещнал, сякаш гледал нещо зад теб — нещо, което го няма.
— Той винаги гледа така — мрачно каза Хенет. — Гледа ме, сякаш съм някакво насекомо, нещо нищожно.
Еза бавно продължи:
— В съзнанието ми остана този израз — нещо отзад, нещо, което го няма. Хенет каза: „Той трябваше да ме погледне.“ И продължи да говори за Сатипи. Да, за Сатипи и колко била умна, но къде е сега?… — Еза се озърна. — Това за никого от вас ли не означава нищо? Мисълта за Сатипи, която е мъртва… И обърнете внимание, някой е трябвало да погледне към човек, а не в нещо, което го няма…
За миг последва мъртва тишина и после Хенет простена. Висок, тънък стон — сякаш стон на абсолютен ужас. Тя изпищя несвързано:
— Не съм! Спаси ме, господарю, не й позволявай… Нищо не съм казала, нищо…
Смаян, Имхотеп избухна:
— Това е непростимо — изрева той. — Няма да търпя тази бедна жена да бъде разстройвана и обвинявана! Какво имаш против нея? По собствените ти думи — съвсем нищо.
Яхмос се намеси без обичайната си боязливост:
— Баща ми е прав. Ако имаш да отправиш определено обвинение срещу Хенет, кажи го.
— Аз не я обвинявам — бавно каза Еза.
Тя се подпря на тояжката. Тялото й сякаш се сви. Говореше бавно и трудно.
Яхмос се обърна властно към Хенет:
— Еза не те обвинява за злините, които стават, но ако я разбирам правилно, мисли, че имаш сведения, които премълчаваш. Ако знаеш нещо за Хори или за някой друг, сега е времето да го кажеш. Тук, пред всички. Говори. Какви сведения имаш?
Хенет поклати глава:
— Никакви.
— Преценявай какво говориш, Хенет. Сведенията са опасни.
— Нищо не зная. Кълна се! Кълна се в деветте бога на Енеада, в богинята Маат, в самия Ра!
Хенет беше разтревожена. В гласа й липсваха обичайните превземки. Звучеше страхопочитателно и искрено.
Еза въздъхна дълбоко. Тялото й се наклони напред. Тя измърмори:
— Помогнете ми да се върна в стаята си.
Хори и Ренизенб бързо дойдоха при нея.
— Не ти, Ренизенб. Ще тръгна с Хори.
Тя се облегна на него и той я придружи до собствените й помещения. Еза го погледна — лицето му бе сериозно и омърлушено. Попита го:
— Е, Хори?
— Беше неразумна, Еза, много неразумна.
— Знаех го.
— Да, но пое опасен риск.
— Разбирам. Значи и ти мислиш като мен?
— По едно време и аз го мислех, но нямах доказателства — нито едно-едничко. И дори сега, Еза, ти нямаш доказателство. Това е само предположение.
— Достатъчно е, че аз зная.
— Може да се окаже прекалено достатъчно.
— Какво имаш предвид? А, да, разбира се.
— Пази се, Еза, отсега нататък си в опасност.
— Трябва да се опитаме да действаме бързо.
— Това е така, но какво можем да направим? Трябват ни доказателства.
— Зная.
Не можаха да говорят повече — малката прислужничка на Еза дотича при господарката си. Хори я остави на грижите на момичето и се върна. Лицето му беше сериозно и объркано.
Девойката забърбори и се засуети около старицата, но тя почти не я забелязваше. Чувстваше се стара, болна и студена… Още веднъж видя съсредоточения кръг от лица, които я гледаха, докато говореше.
Само един поглед — моментна искра на страх и неразбиране, би ли могла да сгреши? Сигурна ли беше в това, което видя? В края на краищата очите й недовиждат…
Да, сигурна беше. Не толкова израз, по-скоро внезапно напрежение на цялото тяло… втвърдяване… сковаване. За едного, само за едного нейните разхвърляни думи имаха смисъл. Онзи непоносим, безпогрешен смисъл, какъвто представлява истината…
ГЛАВА XIX
Втори месец от Лятото — 15-и ден
I
— Нещата сега зависят от теб, Ренизенб, какво ще кажеш?
Ренизенб погледна със съмнение баща си, после Яхмос. Чувстваше тъпа болка в главата си и унесеност.
— Не зная. — Думите почти беззвучно излязоха от устата й.
— В обикновени условия — продължи Имхотеп — време за обсъждане бол. Имам и други роднини и бихме могли да избираме и отхвърляме, докато се спрем на най-подходящия за твой съпруг. Но както е несигурно сега… Да, животът е несигурен.