Смъртта идва като завършек

— Уви! Уви! — съчувствено извика Хенет.

— Онази проклетница и нейната хубост! По-добре никога да не бях я виждал.

— Да, наистина, скъпи господарю. Дъщеря на Сет, ако някога съм виждала такава. Изучена в магията и в злите заклинания, в това не може да има съмнение.

Чу се почукване на тояжка по пода и кретайки, Еза влезе в залата. Тя изсумтя подигравателно:

— Никой ли няма чувство в тази къща? Нямаш ли да правиш нещо по-полезно, освен да дрънкаш против едно нещастно момиче, което харесваше и което си позволяваше малка женска злоба и лошотия, подтиквана от глупашкото поведение на глупавите съпруги на още по-глупавите ти синове?

— Малка женска злоба, така ли, Еза? Когато от тримата ми сина двамата са мъртви, а единият умира! О! Майка ми да каже такова нещо!

— Изглежда е необходимо някой да ти го каже, щом не можеш да приемеш фактите такива, каквито са. Избий от мозъка си това глупаво суеверие, че духът на едно мъртво момиче причинява злото. Жива ръка хвана главата на Ипи и я потопи в езерото, за да го удави, и жива ръка сипа отрова във виното, от което пиха Яхмос и Собек. Ти имаш враг, Имхотеп, да, но враг тук, в тази къща. И доказателството е, че когато бе послушан съветът на Хори и Ренизенб сама започна да приготвя храната на Яхмос или пък някой слуга, когото тя наблюдаваше, и нейната ръка лично се погрижи за него, оттогава, казвам ти, здравето и силите на Яхмос започнаха да се подобряват с всеки ден. Престани да бъдеш глупак, Имхотеп, престани да стенеш и да си удряш главата. Хенет е безспорната ти помощничка във всичко…

— О, Еза, колко погрешно ме преценяваш!

— Във всичко, повтарям, Хенет ти помага — или защото е също тъй глупава, или по някаква друга причина…

— Нека Ра ти прости, Еза, за твоята грубост към една бедна самотна жена!

Старицата изфуча, ефектно размахвайки тояжката си.

— Опомни се, Имхотеп, и мисли! Твоята покойна съпруга Ашайет, която беше много приятна жена и не глупава, между другото, е в състояние да ти повлияе в другия свят, но едва ли може да се очаква да те накара да помислиш за себе си в този! Трябва да действаме, защото ако не го направим, ще има още смърт.

— Жив враг? Враг в тази къща? Ти наистина ли го вярваш, Еза?

— Разбира се, че вярвам, защото е най-близко до ума.

— Но тогава всички сме в опасност?!

— Естествено, че сме. В опасност не от заклинанията и намесата на дух, а от човешка сила. От живи ръце, които капват отрова в храна и пиене, от човешка фигура, която се прокрадва зад едно момче, връщащо се късно вечерта от селото, и натиква главата му във водата на езерото!

Имхотеп каза замислено:

— Сила трябва за това.

— Ако е било лице в лице — да, но не съм сигурна. Ипи е пил много бира в селото. Бил е в диво и наежено настроение. Може крачката му да е била несигурна и без да се бои от човека, който го е заговорил, се е навел по собствена воля да си измие лицето в езерото. Тогава е била нужна малка сила.

— Какво се опитваш да ми внушиш, Еза? Че жена е сторила това? Невъзможно. Цялата работа е невъзможна… Ако в тази къща има враг, щяхме да го знаем — аз щях да го зная!