Смъртта идва като завършек

Е, помисли Еза, тя хвърли жребия си. Сега дъската за игра щеше да покаже. Това не зависеше от нея. Правеше, каквото смяташе за целесъобразно. Щом беше рисковано — добре, Еза харесваше партията на дъската за игра точно както я правеше Ипи. Животът не е безопасно нещо. Трябва да рискуваш, за да спечелиш играта.

Тя огледа подозрително стаята си, когато се върна в нея. По-точно проучи големия съд с вино. Установи, че е затворен и запечатан, както го беше оставила. Винаги го запечатваше, когато излизаше от стаята си, и печатът висеше за по-сигурно на врата й.

Да, по този начин не рискуваше. Еза се засмя тихо със злобно задоволство. Не е тъй лесно да се убие една старица. Старите жени знаят цената на живота — и повечето от хитростите му. Утре… Тя повика малката си прислужничка.

— Къде е Хори, знаеш ли?

Момичето отговори, че май се е качил на гробницата, в скалната дупка. Еза кимна удовлетворено.

— Иди при него. Кажи му утре сутринта, щом Имхотеп и Яхмос отидат по посевите, да изпрати Камени с тях, за да пресмята, и когато Кайт е край езерото с децата, да дойде при мен. Разбра ли? Повтори го.

Малката прислужничка го стори и Еза й нареди да си върви. Да, планът й беше задоволителен. Съветването с Хори щеше да бъде на четири очи, тъй като мислеше да изпрати Хенет със заръка в навеса на тъкачите. Щеше да предупреди Хори какво предстоеше и заедно можеха да си поговорят свободно.

Когато черното момиче се върна с вестта, че Хори ще направи, както е поръчала, Еза въздъхна облекчено.

Сега, след тези неща, умората я заля като порой. Каза на момичето да донесе гърнето с приятно ухаещия мехлем и да й разтрие крайниците. Ритъмът я успокои и мехлемът потисна тъпата болка в костите й.