За честта на брата

Той избухна в гръмогласен смях.

— Надявам се да не се случи.

— Доминик, но това е ужасно! Само защото мразиш англичаните…

— Не си ме разбрала, скъпа. Най-верният ми приятел е англичанин.

Абигейл го изгледа смаяна. Сега пък какви истории й разказва?

— Шегуваш се!

— Едва ли. — Той се приближи към езерцето, взе една пръчка, наведе се и леко раздвижи водата. Надигналата се тиня я размъти. Доминик хвърли пръчката във водата и се изправи. — Не мога да повярвам колко години минаха, откакто за последен път се видях с Ивън Съмърсет. Три? Не, може би повече. Тогава се занимавахме с много изгодна контрабанда през Ламанша.

Абигейл впи очи в него.

— Контрабанда ли? Затова ли заподозря, че „Република“ пренася контрабандни стоки?

— Отчасти заради това, макар че никога не съм пренасял оръжия, за да помагам на враговете си да убиват моите съотечественици.

— Чувала съм за контрабандата в Ламанша. — Нямаше да допусне той да я отклони от темата, като оскърбява баща й. Никак не искаше да говори за това, че баща й бе пренасял оръжия за Англия, поне докато не получи възможност да чуе самия него. Ако изобщо успееше… Думите на Доминик подсказваха, че френското правосъдие ще е брутално и светкавично. Въпреки че полагаше усилия да говори спокойно, все пак додаде с внезапно трепнал глас: — Контрабандистите пренасят бренди, коприна и вино за Англия.

— Ние не носехме такива неща. — Той стана, обърна се към нея и се усмихна широко. — Занимавахме се с далеч по-екзотични работи. Обикновено с предмети на изкуството и антики.

Шокирана, Абигейл се опита да отгатне още колко лица на този загадъчен мъж чакат да бъдат открити.

— Внасяхте ли тези неща в Англия или ги изнасяхте?

— Както се случи. — Той сви рамене. — Не съм познавач на изкуството. Оставях това на Ивън. Корабът ми беше само транспортно средство. — И добави със смях, смекчен от спомена: — Имахме хубави моменти, понякога едва отървавахме кожата. Питам се дали той още се занимава с тази работа.

— Не знаеш ли къде е сега?

— Войната направи така, че не можем да се срещнем в някоя кръчма и да си разправяме истории над кана бира. Понеже е англичанин, той не може да ми изпрати съобщение през блокадата. Това може да прати и двама ни на каторга, но и двамата знаем, че ако някой от нас има нужда от другия, ще се срещнем отново.

— Ако сега е в Англия…

Доминик се засмя.

— Понеже вече знаеш плана ми, скъпа, Ивън може и да е в Лондон. Ако не е, там ще бъде поне някой от другите ми приятели. Познавам един-двама души, които ще ни помогнат да се измъкнем от Англия. По-скоро бих потърсил помощ от Ивън, защото знам, че ще направи всичко каквото трябва, за да ни помогне, както и аз за него.

— Съзнаваш ли колко си щастлив, че имаш приятел като него?

— Толкова щастлив, колкото и от това, че те открих.

— Днес си очарователен, Доминик.

Ръцете му отново я обвиха и той я притегли към себе си.