Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
— Тя е различна от другите — отбеляза замислено Хаджи.
— Знам.
— Ще ни създаде трудности.
— И това знам — отвърна раздразнено жената. — Как мислите, защо се развълнувах толкова? Ще си имаме куп грижи само защото Джамил е решил да задоволи един временен каприз.
— Може би най-после е проумял, че е смешно да ограничава броя на жените в харема си — промърмори Хаджи.
— Сериозно ли говорите? — погледна го с надежда Рахин, но веднага вдигна ръце. — Всъщност има ли разлика? Наш дълг е да му създаваме удоволствия. Каквото и да си пожелае, каквито и причини да има за това, ние трябва да задоволяваме капризите му.
Докато Рахин мърмореше, че ги очакват трудности, те вече бяха започнали. Сафия, която беше в чудесно настроение след щедрия подарък на Шантел, беше решила да отведе новата робиня в баните, преди да се напълнят с жени. Смяташе, че Шантел ще оцени жеста й да я обучи в ритуала на къпането, без да я излага на любопитните погледи на десетки зрителки. Младата жена сърдечно й благодари, като разбра, че това е изключение и че за в бъдеше ще ползва банята само следобед, в обществото на другите жени.
— Скоро ще преодолеете срама си и с удоволствие ще ходите да се къпете. Много от жените прекарват целия следобед в баните и дори вечерят там.
Шантел веднага разбра защо къпалнята е любимо място на жените от харема. Така нареченият хамам нямаше нищо общо с голямата стая, която се използваше за тази цел в къщата на роботърговеца. Тук беше спокойно, широко и удобно. Минаваше се от едно помещение в друго. Имаше стаи за парене, студени и горещи душове, басейни с хладка вода и помещения за масаж.
Шантел остави дрехите си в преддверието и влезе в първата огромна зала. Пред очите й се разкри такава красота, че тя почти забрави голотата си. Помещението беше осмоъгълно, с висок купол, през стотиците малки отвори на който проникваха блестящи слънчеви лъчи. Облицованите в зелено стени светеха и човек имаше чувството, че се намира под водата Тук жените се събираха да си бъбрят, докато робините им ги разкрасяваха. Дамите от харема седяха на дебели турски килими или върху хладните мраморни пейки, поставени край стените на залата Понякога лежаха на огромната кръгла плоча в средата на помещението, която се отопляваше отдолу.
Ала не й позволиха да остане там. Сафия повика четири помощнички, които я отведоха в малка странична стая. Като начало я измиха грижливо цялата с някакъв твърд сапун, който направо смъкваше кожата й. Шантел изтърпя процедурата, без да гъкне, макар че я възприе като поредното унижение. Момичетата настояваха те да я мият, а после се заеха да отстранят нежните косъмчета по тялото й с някакъв лепкав клей. Обясниха й, че така се постъпва с всички жени в харема и тя не може да прави изключение.
Естествено, че не. Тя трябваше да заприлича на останалите, да се изгуби сред тях и да положи всички усилия никога да не я забележат. Ако се беше свършило с това, всичко щеше да е добре, но момичетата не се задоволиха с къдравите косъмчета подмишниците, а посегнаха и към интимните й части и Шантел изпищя с всичка сила.
Привлечена от виковете й, в стаичката дотича Сафия и пред очите й се разкри потресаваща картина. Шантел се притискаше до стената, хванала гърне разтопен восък в едната ръка, а в другата — горещия тиган, в който го загряваха.
— За какво сте грабнали тези неща? — попита сърдито тя. — Искате ли ей сега да повикам двама-трима евнуси да ви укротят?
— Тези момичета не ме оставят на мира — изсъска гневно Шантел и посочи уплашените прислужнички, които не бяха обърнали внимание на възраженията й.
— Нима ще ги залеете с разтопен восък?
— Ако се наложи, решена съм да го сторя, мадам.
При този спокоен отговор Сафия започна да заеква от гняв.
— Луда жена! Наистина луда! Какво защитавате, глупачке? Ще махнат космите, не девствеността ви.
Шантел пламна от смущение, но не се предаде.
— Позволих им да отнемат всички други косми от тялото ми. Стига толкова!
— Не вие вземате решенията тук. Тялото ви вече не е ваша собственост, а космите по тези места са грешни. Затова…
— Кой е казал това? — попита остро Шантел. — Тялото ми е такова, каквото Бог го е създал. Защо да е грешно онова, което е порасло върху него?
— Много добър аргумент — обади се откъм вратата лала Рахин, която беше влязла незабелязано. — Когато усвоите нашите обичаи, ще разберете и гледището ни, Жахар. В този момент вълнението е излишно. — После смръщи чело и укорително прибави: — Изгорихте си ръцете, нали? — Щракна с пръсти и една робиня веднага хукна да донесе мехлем. — Елате, Жахар, останете тези неща и ни позволете да намажем изгарянията, преди да са се вдигнали мехури.