Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
— Съвсем сигурни сме, че е в този район, Хари — каза му старши детективът.
Фрейм поклати глава решително.
— Не, махалото не ми казва това. Трябва да погледнем по-голяма територия.
Грейс усещаше как скептицизмът на Брансън гори като фурна. Загледан в новата карта, която показваше цял Източен и Западен Съсекс, той видя как махалото се завърта в малка дъга над Брайтън.
— Ето къде е той — промърмори Брансън.
— Брайтън ли? Не мисля — възрази Грейс.
Фрейм извади улична карта на Брайтън в голям мащаб и залюля махалото над нея. След няколко секунди то започна да очертава плътен кръг над „Кемп Таун“.
— Да — заяви той. — Да, ето къде е той.
Грейс най-после погледна другаря си, сякаш споделяше мислите му.
— Грешиш, Хари — каза той.
— Не, не мисля, Рой. Ето къде е твоят човек.
Детективът поклати глава.
— Току-що идваме от „Кемп Таун“… говорихме с неговия съдружник, сигурен ли си, че не е свързано с това?
Хари Фрейм взе медната гривна.
— Това е негова гривна, нали? На Майкъл Харисън?
— Да.
— Тогава ето къде е той. Махалото ми никога не греши.
— Можете ли да ни дадете адрес? — намеси се Брансън.
— Не, не и адрес — прекалено гъсто населено е. Но там трябва да търсите, там ще го намерите.
38
— Пълна откачалка — заяви Брансън, докато се отдалечаваха от къщата на Хари Фрейм.
Старши детективът бе потънал в дълбок размисъл и продължи да мълчи. През последния един час дъждът най-после бе спрял и ивици от късна вечерна светлина прорязваха мрежата от сиви облаци, надвиснала над морето.
— Хайде да приемем за момент, че е прав.
— Хайде да пийнем и хапнем нещо — предложи Глен. — Умирам от глад, направо ще се гътна след малко.
Часовникът показваше 8:31 часа.
— Добра идея.
Брансън се обади на жена си от мобилния телефон. Грейс се заслуша в разговора. Беше доста напрегнат и завърши с това, че той затвори по средата на обаждането.
— Направо е бясна.
Приятелят му се усмихна съчувствено. Беше наясно, че не трябва да коментира чужда семейна ситуация.
Няколко минути по-късно в бара на кръчма „Убежището на язовеца“ Грейс държеше голям „Гленфидих“ с лед, без да му убягва, че неговият другар бързо напредва с халба бира, въпреки че шофира.
— Постъпих в полицията — поде Брансън, — за да имам работа, с която децата ми да се гордеят. Мамка му. Като охранител поне имах личен живот. Можех да къпя моя Сами, да го слагам да си легне и имах време да му прочета приказка, преди да тръгна за работа. Знаеш ли какво ми каза Ари току-що?
— Какво? — попита Рой, загледан в специалитетите за деня, изписани на дъската.
— Каза, че Сами и Реми плачат, защото съм обещал да се прибера и да им прочета приказка довечера.
— Тогава се прибирай — каза Грейс внимателно и наистина го мислеше.
Глен пресуши халбата си и поръча втора.
— Не мога да го направя, знаеш, че не мога. Това не е работа с нормално работно време от девет до пет. Не мога просто да си тръгна от работа като някой скапан държавен служител и да забравя всичко до понеделник. Дължа го на Ашли Харпър и на Майкъл Харисън. Нали?
— Трябва да се научиш кога да казваш „Стига“ — каза му Грейс.
— О, нима? И кога точно да кажа „Стига“?
Рой допи уискито си. Беше приятно. Парещо усещане първо в гърлото, после в стомаха. Подаде чашата си на бармана, поръча още едно двойно и извади една банкнота от двайсет лири, като помоли за дребни за автомата за цигари. От няколко дни не беше пушил, но тази вечер жаждата му за тютюн беше твърде силна.
Пакетът „Силк Кът“ падна на таблата на автомата. Скъса целофана и помоли бармана за кибрит. След това запали цигара и всмука дима дълбоко и с наслада. Вкусът беше повече от прекрасен.
— Мислех, че си ги отказал — отбеляза Брансън.
— Така е.
Той получи новото си питие и се чукна с приятеля си.
— Ти нямаш живот, а аз разрушавам своя. Добре дошъл в полицията!
Брансън поклати глава.
— Твоят приятел Хари Фрейм е откачен тип. Какъв психар!
— Помниш ли Абигейл Матюс?
— Хлапето отпреди две години? Осемгодишно, нали?
— Точно така.
— Бяха я отвлекли пред дома на родителите й. Намери я в щайга в хангар на летище „Гетуик“.
— Нигерийците. Беше продадена на банда, занимаваща се с проституция на малолетни в Холандия.
— Това беше страхотна детективска работа. Този случай не беше ли една от причините да те повишат толкова бързо?
— Така е. Само че никога не съм казвал на никого истината за това как я открих — сега говореше по-скоро уискито, а не Рой Грейс. — Никога не съм казвал на никого, защото…