Убийствено просто

Господи! Остави ме на мира. Цяла вечер ме напада, задето съм ченге, а сега ми досаждаш. Единственият му опит със среща през интернет не се развиваше много добре. Дали всички са като Клодин? Агресивни, самотни жени, на които им хлопа дъската? Сигурно не, трябва да има и някакви нормални жени. Нали?

Прибра телефона и продължи да тича. Знаеше, че трябва да й отговори, но се чудеше дали не е по-добре да продължи да я избягва. Какво да й каже? Разкарай се и престани да ме тормозиш? Беше ми приятно да се запознаем, но осъзнах, че съм гей?

Най-накрая реши да й прати съобщение, когато се прибере. Щеше да действа с тактиката на страхливеца: Съжалявам, реших, че не съм готов за връзка.

Съзнанието му се успокои и мислите му се върнаха към работата, към планините от хартия, които като че ли непрекъснато се увеличаваха. Нигерийският трафик на млади жени; процесът на Суреш Хюсеин; студеният случай на малкия Томас Лайтъл; а сега и изчезването на Майкъл Харисън.

Това наистина го тормозеше. А една конкретна мисъл го бе събудила през нощта и оттогава не го напускаше. Той достигна пътеката под скалата, претича под белите варовикови тераси, извисяващи се високо над крайбрежието с неговите редици от потони и гора от мачти, хотели, магазини и ресторанти, и продължи още три километра.

След това зави, усетил паренето в дробовете си, и хукна обратно с високо вдигнати крака от прекаленото напрягане. Накрая стигна до място, което беше близо до сградата „Ван Ален“. Изтича нагоре по рампата на крайбрежния булевард, изчака пролука в натовареното движение по „Марин Парейд“ и пресече. Пое по тясната улица отстрани на сградата и спря пред входа на подземния паркинг.

Късметът беше на негова страна. След няколко минути вратите се отвориха и излезе тъмносиньо порше бокстър. Зад волана му седеше блондинка с хищнически вид и тъмни очила — въпреки мрачния дъждовен ден. Той се вмъкна, преди вратите да се затворят. Почувства се добре, когато се махна от дъжда.

Вдъхна сухия въздух с миризма на моторно масло и се затича надолу по твърдия цимент покрай ферарито, което помнеше отпреди, и няколко други коли, които също му бяха познати, докато стигна до лъскавия, безупречно чист джип БМВ Х5.

Вгледа се в номера. W 796 LDY. След това огледа мястото. Беше пусто. Приближи се, коленичи до предната гума, а после легна по гръб и се пъхна под перваза, за да надникне в дъгата на колелото. Беше покрита с кал.