Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
Ашли подсмъркна и започна да хлипа. Известно време плака неутешимо, като попиваше очите си с кърпичка, която бе измъкнала от кутията на нощната масичка. Накрая подсмъркна отново и каза:
— Толкова много се старая, но не мога да се справя. Аз просто… аз… непрекъснато се моля той да се появи. Всеки път, когато телефонът звънне, мисля, че е той… че ще се засмее и ще ми обясни, че всичко това е било някаква тъпа шега.
— Синът ми е добро момче — каза Джил. — Никога не е бил жесток, а това е прекалено жестоко. Не би го сторил; не е такъв.
Последва дълга тишина. Накрая Ашли я наруши:
— Ти добре ли си?
— Освен че умирам от притеснение за Майкъл, да, добре съм, благодаря. Карли е при мен.
— Тя пристигна ли?
— Да, преди два часа. Сигурно утре ще е малко замаяна от часовата разлика.
— Трябваше да дойда да я видя — тя замълча за момент.
— Разбираш ли какво имам предвид… всички тези хора, които идват от къде ли не… трябва поне да сме в църквата и да ги посрещнем… и да им предложим някаква храна. Можеш ли да си представиш да не сме там, а Майкъл да се появи?
— Той ще разбере — че сме я отменили от уважение към момчетата, които загинаха.
С още по-силно хлипане Ашли каза умоляващо:
— Моля те, Джил, моля те, да отидем в църквата и да видим какво ще стане.
— Вземи хапче и поспи, скъпа.
— Ще ти се обадя сутринта.
— Да. Ще стана рано.
— Благодаря ти, че се обади.
— Лека нощ.
— Лека! — отвърна Ашли.
Тя постави слушалката и с внезапен прилив на енергия се претърколи, гърдите й изскочиха от отворения халат, а тя се загледа в Марк, който лежеше гол под завивките до нея.
— Глупава крава, нищо не подозира! — устните й се разтеглиха в огромна усмивка и цялото й лице грейна от щастие. — Нищичко!
Обви ръце около врата му, притисна го силно и го целуна страстно, първо по устата, после бавно, постепенно, мъчително за него, заслиза надолу по тялото му.
40
Потеше се под юргана. Прекалено горещо, беше твърде горещо, някак си беше покрил главата му и той едва дишаше. Струйки вода се стичаха по лицето му, спускаха се по ръцете, краката, кръста му. Отметна юргана, седна и усети тъп удар по черепа, след което се отпусна отново.
Пляс.
О, Господи.
Навсякъде около него плискаше вода. И имаше чувството, че тя е и в него, сякаш кръвта във вените му и водата, в която се намираше, бяха взаимозаменяеми. Имаше някаква дума за това. Някаква дума, която се мъчеше да си спомни и му убягваше, изплъзваше се от мисълта му всеки път, когато я доближеше. Като сапун във вана, помисли си.
Сега беше студено. Непоносимо горещо преди миг, а сега студено. Толкова студено. О, толкова студено, че зъбите му тракаха. Главата го цепеше неимоверно.
— Само ще отида да проверя дали има парацетамол в шкафчето в банята — обяви той. На тишината, която му отговори, обеща: — Няма да се бавя. Само ще отскоча до аптеката.
Гладът беше изчезнал преди няколко часа, но сега се връщаше с отмъстителна сила. Стомахът му гореше, сякаш киселините се бяха насочили към вътрешностите му поради липса на друго, което да разграждат. Устата му беше пресъхнала. Пъхна ръка и загреба вода в шепата си, но въпреки жаждата му костваше голямо усилие да я пие.
Осмоза!
— ОСМОЗА! — в пристъп на въодушевление Майкъл изкрещя думата с колкото му глас държи, след което я повтори отново и отново. — Осмоза! Осмоза! Осмоза!
В този момент внезапно отново му стана горещо. Потеше се.
— Някой да изключи термостата! — изкрещя той в мрака. — За Бога, ще се сварим тук, долу; какво си мислите, че сме, омари ли?
Захили се на репликата си. В този момент точно над лицето му капакът на ковчега започна да се отваря. Бавно, постепенно, безшумно, докато пред погледа му се разкри нощното небе, гъмжащо от препускащи комети. От него самия струеше лъч светлина, в който мързеливо се носеха малки прашинки, и внезапно осъзна, че всички звезди на небесната твърд са прожектирани от светлината. Небето беше неговият екран! След това видя да се приближава едно лице, което мина през лъча, през прашинките. Ашли. Сякаш гледаше към нея от дъното на плувен басейн, а тя се носеше над него с лице надолу.
Появи се и друго лице — майка му. Сетне Карли, неговата малка сестра. После баща му, облечен в строг кафяв костюм, бежова риза и червена копринена вратовръзка, с които Майкъл си го спомняше най-добре. Не разбираше как баща му може да е в басейна, а дрехите му да са сухи.
— Умираш, синко — каза Том Харисън. — Скоро ще си с нас.