Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
— Защото?
— Не беше страхотна детективска работа, Глен, ето защо. Хари Фрейм я намери с махалото си. Разбираш ли?
Брансън помълча известно време.
— Ето защо вярваш в него.
— Бил е прав и за други случаи. Но не говоря много за него. Алисън Воспър и нейните високопоставени приятелчета не обичат нещо да излиза извън техните шаблони. Ако искаш да направиш кариера в полицията, трябва да те виждат, че играеш по правилата. Трябва да те виждат, схващаш ли? Не трябва наистина да играеш по тях, стига те да мислят, че не излизаш извън рамката — той изпи второто уиски далеч по-бързо, отколкото бе възнамерявал. — Хайде да вземем кльопачка.
Брансън поръча скариди с масло и чесън. Грейс избра откровено нездравословна храна — пържола от бут с две пържени яйца и пържени картофи, после запали още една цигара и поръча по още едно питие.
— Какво ще правим сега, старче?
Рой изгледа Брансън изпод вежди.
— Можем да се натряскаме — отвърна той.
— Това точно няма да ни помогне да намерим Майкъл Харисън, нали? Или пропускам нещо?
— Не пропускаш нищо — поне доколкото виждам. Но сега е около… — Рой погледна часовника си — девет часът, петък вечер. Освен да се запътим към Ашдаун Форест с лопата и фенерче, не виждам какво друго можем да направим.
— Трябва да има нещо, което пропускаме.
— Винаги има нещо, Глен. Малцина разбират колко важно е в нашата професия умението да откриваш дребни неща.
— Имаш предвид късмета?
— Знаеш ли стария виц за играча на голф?
— Слушам те.
— Той казва: „Странно нещо… колкото повече се упражнявам, толкова по-голям късмет имам.“
Брансън се ухили.
— Значи може би не сме се упражнявали достатъчно.
— Според мен се упражнявахме достатъчно. Утре е големият ден. Ако господин Майкъл Харисън е спретнал коронния си номер, то утре ще настъпи мигът на истината.
— А ако не е?
— Тогава преминаваме към план Б.
— Който е?
— Нямам представа — Грейс му хвърли бърз поглед над чашата си. — Аз съм просто срещата ти за обяд. Не помниш ли?
39
Ашли, облечена в белия си хавлиен халат, се бе излегнала на леглото си и гледаше повторение на „Сексът и градът“ на плазмения телевизор, когато телефонът внезапно иззвъня. Тя се стресна и едва не разля виното совиньон блан в чашата, която държеше. Будилникът й показваше 11:18 часа. Беше късно.
Тя вдигна и нервно, почти на един дъх каза:
— Да ало?
— Ашли? Надявам се, че не съм те събудила, скъпа?
Тя остави чашата на нощната си масичка, грабна дистанционното и изключи звука на телевизора. Беше Джил Харисън, майката на Майкъл.
— Не — отвърна й. — Съвсем не. Така или иначе не мога да заспя. Не съм мигнала от… вторник. След малко ще взема хапче — лекарят ми предписа някакви. Каза, че ще ме приспи моментално — тя дочу Боб, малкия бял ши-тцу на Джил, да лае приглушено.
— Искам да си помислиш пак, Ашли. Наистина смятам, че трябва да отмениш утрешното тържество.
Младата жена си пое дълбоко дъх.
— Джил, обсъждахме го вчера и днес. Няма да ни върнат никакви пари, ако го отменим толкова късно; има хора, които ще дойдат откъде ли не — като чичо ми от Канада, който ще ме заведе до олтара.
— Той е симпатичен човек — каза Джил. — Горкият, да бие целия този път.
— Ние сме много привързани един към друг — обясни Ашли. — Той си взе отпуска цяла седмица, за да може да присъства на репетицията в понеделник.
— Къде е отседнал?
— В Лондон, „Лейнсбъро“. Винаги отсяда на най-доброто място — тя замълча за момент. — Разбира се, аз му казах за случилото се, но той заяви, че въпреки това ще дойде, за да ме подкрепи. Успях да спра приятелките си от Канада — щяха да дойдат четири — и имам други приятели от Лондон, които убедих да не идват, телефонът направо прегря през последните два дни.
— И тук също.
— Проблемът е, че Майкъл е поканил приятели и колеги от цяла Англия и от Европа. Опитах се да се свържа с колкото се може повече хора, както и Марк, но… поне трябва да се погрижим за тези, които ще се появят. А и аз все още мисля, че Майкъл може да се появи.
— Не мисля така, мила, поне не сега.
— Джил, той е погаждал какви ли не номера на приятелите си, когато те са се женили — двама от тях са успели да стигнат до църквата само няколко минути преди да започне сватбата заради онова, което той е направил. Майкъл може още да е някъде, затворен или вързан, без да знае какво се е случило, би могъл още да възнамерява — или да се опитва — да дойде.
— Ти си прекрасно момиче и добър човек — за теб ще е съкрушително да отидеш в църквата и той да не се появи. Трябва да приемеш, че нещо му се е случило. Четирима души са мъртви, скъпа. Майкъл трябва да е чул за тях… ако е добре.