Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
— Не мисля, че съм готов, татко.
Баща му се усмихна кисело.
— Там е работата, синко, кой е?
— Намерих думата, която търсех — каза му Майкъл. — Осмоза.
— Това е хубава дума, синко.
— Как си ти, татко?
— Тук, горе, има добри сделки, синко. Страхотни сделки. Далеч по-добре е. Тук, горе, не трябва да си скъсваш задника в опити да скриеш парите си на Кайманите. Каквото изкараш, остава за теб — харесва ли ти как звучи?
— Да, татко…
Само че вече не говореше с баща си, а със свещеника, преподобния Сомпинг, нисък, високомерен мъж, наближаващ шейсетте, с побеляла вълниста коса и брада, която само отчасти прикриваше червендалестите му бузи — червени не от здравословен живот сред природата, а от спуканите капиляри заради дългите години на тежко пиянство.
— Много ще закъснееш, Майкъл, ако не се измъкнеш оттук. Нали осъзнаваш, че ако не дойдеш в църквата до залез слънце, не мога да те оженя по закон?
— Аз не… аз…
Той се протегна да докосне свещеника, да хване ръката му, но се удари в твърдия, непробиваем тик.
Мрак.
Водата се разплиска от движението.
В следващия момент той забеляза нещо. Провери с ръце — водата вече не стигаше до бузите му, беше се снижила и стигаше до врата му.
— Нося я като вратовръзка — отбеляза той. — Можеш ли да носиш вода като вратовръзка?
Треперенето отново го завладя и сви ръцете му така, че лактите му се заудряха в ребрата, стъпалата му се блъскаха бясно в пода, дишането му ставаше все по-бързо, докато накрая започна да хипервентилира.
Ще умра, ще умра, тук, сам, на сватбения си ден. Те идват за мен, духовете, идват тук, долу, в тази кутия и…
Той сложи двете си треперещи ръце върху лицето. Не можеше да си спомни кога за последен път се бе молил — беше доста преди да умре баща му. Смъртта на Том Харисън за него беше окончателното потвърждение, че няма Бог. Но сега думите на божията молитва се сипеха в главата му и той ги шептеше в шепи, сякаш не искаше да го чуят.
От вглъбената молитва го извади внезапно изпращяване. Последва шум от дрънчаща кънтри музика. И накрая глас.
— Добро утро, почитатели на спорта, това е радио „Бъфало“, което ви представя най-новото от спорта, новините и времето в тази дъждовна съботна утрин! Миналата вечер в плейофите…
Майкъл бясно затърси станцията. Събори я от гърдите си и тя падна във водата.
— О, мамка му, не, о, мамка му, мамка му!
Извади я и я изтръска, доколкото успя, а сетне намери копчето предава и го натисна:
— Дейви? Дейви, ти ли си?
Ново съскане и изпращяване.
— Хей, пич! Ти си пичът с приятелите от катастрофата във вторник, нали?
— Да.
— Хей, радвам се да те чуя отново!
— Дейви, наистина искам да направиш нещо за мен. След това можеш да станеш голяма новина по радиото.
— Зависи какви други новини има за деня — заяви младежът пренебрежително.
— Добре — Майкъл се пребори с желанието да му се сопне. — Искам или да се свържеш с някого по телефона и аз да говоря с него през станцията, или двамата с баща ти да дойдете и да ме спасите.
— Зависи дали си в район, който ние покриваме, схващаш ли к’во казвам?
— Да, Дейви. Много добре схващам какво казваш.
41
По-късно излегната гола в леглото сред десетина ароматни свещи, запалени из стаята, на фона на музиката на Нора Джоунс, звучаща от уредбата, Ашли запали цигара и я поднесе към устните на Марк. Той си дръпна дълбоко и бавно.
— Джил е права — заяви той. — Мисля, че не трябва да ходиш в църквата и трябва да отмениш приема.
Тя поклати глава енергично.
— Точно обратното. Не разбираш ли? Аз ще се появя в църквата… — тя направи пауза, за да си дръпне от цигарата, и издуха дима бавно и блажено към тавана. — Всички ще ме видят, горката изоставена булка, и ще ме съжалят.
— Не съм съгласен; може да се обърне срещу теб.
— Как?
— Ами могат да решат, че си безчувствена, като настояваш да продължите с всичко това, че не уважаваш Пит, Люк, Джош и Робо. И двамата трябва да се държим така, сякаш ни е грижа за тях.
— Ние поддържаме връзка със семействата им. Написахме им съболезнователни писма, правим нещата, които трябва да се правят. Но обсъждаме сватбата през последните три дни. Продължаваме напред със сватбата! Така или иначе трябва да платим на проклетата фирма с кетъринга, така че можем да се погрижим за хората, които са си направили труда да дойдат. Вероятно няма да са много — но със сигурност можем да направим поне това, нали?
Марк взе цигарата от нея и си дръпна силно, като пое дима дълбоко в дробовете си.
— Ашли, хората ще разберат. Набиваш ми твоята логика от три дни и не ме слушаш. Мисля, че това е голяма грешка.