Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
— Не мога да повярвам, че са взели ковчег — озадачи се Марк Уорън.
— Би трябвало да знаете за това — възрази Рой. — Не се ли предполага, че именно кумът организира ергенската вечер?
— Така съм чел в материалите, които свалих от интернет — отвърна му той.
Грейс се намръщи.
— Значи не сте участвали в никакви планове? Съвсем никакви?
Марк изглеждаше объркан. Когато заговори отново, гласът му прозвуча странно, но бързо се успокои:
— Аз… не, не казвам това. Тоест… мисълта ми е… сещате се… Люк искаше да организира изненада със стриптийзьорка, но това е толкова остаряло — искахме нещо по-оригинално.
— Да си отмъстите на Майкъл Харисън за всички номера, които ви е скроил?
Марк отново се смути за миг, но бързо отговори:
— Да, обсъждахме такъв вариант.
— Но не сте говорили за ковчег? — попита старши детективът с поглед, прикован в очите на събеседника си.
— Съвсем не — в гласа му пролича възмущение.
— Ковчег от тик — настоя Грейс.
— Аз… не знам нищо за никакъв ковчег.
— Искате да кажете, че сте негов кум, но не знаете нищо за плановете за ергенската вечер?
Дълго колебание. Марк Уорън хвърли продължителни погледи първо на единия полицай, сетне на другия.
— Да — отговори той накрая.
— Не го вярвам, Марк — заяви Рой. — Съжалявам, но не го вярвам.
— Обвинявате ме в лъжа? Извинете, господа, но срещата приключи. Трябва да говоря с адвоката си.
— За вас това е по-важно от това да намерим съдружника ви? — поинтересува се Грейс. — Утре е сватбата му. Наясно ли сте с това?
— Аз съм неговият кум.
Старши детективът бе впил поглед в лицето на Марк Уорън и внезапно си спомни къде го е виждал преди. Поне къде си мислеше, че го е виждал.
— Каква кола карате, Марк? — попита той.
— БМВ.
— Какъв модел? Тройка? Петица? Седмица?
— Х5 — каза Марк.
— Този с четворна трансмисия?
— Да, точно така.
Грейс кимна, без да каже нищо; мозъкът му работеше на бързи обороти.
35
Докато чакаха асансьора в коридора, Брансън наблюдаваше вратата на Марк Уорън и чак когато се увери, че е затворена, каза:
— Защо беше това — тази работа с колата?
Влязоха в асансьора и Грейс натисна копчето с буквата Г. Все така потънал в дълбок размисъл, той не отговори.
Приятелят му го наблюдаваше.
— Нещо с този тип не е наред. И ти ли мислиш така?
Отново не получи отговор.
— Трябваше да натиснеш П за партера — оттам дойдохме.
Рой слезе в подземния гараж и Брансън го последва. Мястото беше сухо, слабо осветено и се усещаше лека миризма на автомобилно гориво. Минаха покрай ферари, ягуар и спортна мазда, както и покрай малък закрит Форд, след това покрай няколко празни места за паркиране, докато накрая Грейс спря пред лъскав сребрист джип БМВ Х5. Огледа колата. По боята все още се виждаха капки дъжд.
— Страхотни машини са тези — отбеляза Брансън. — Но отзад няма много място. В рейндж роувър и кайен има далеч повече.
Грейс огледа гумите, а после коленичи и погледна под перваза на вратата.
— Когато бях тук миналата вечер — каза той най-сетне — и слязох да си взема колата някъде към един без петнайсет през нощта, това БМВ влезе цялото покрито в кал. Забелязах го, защото изглеждаше малко необичайно — не се вижда често мръсна кола с четворна трансмисия в центъра на Брайтън, те се използват предимно от майките, които правят пазарни обиколки.
— Сигурен си, че беше тази кола.
Приятелят му потупа слепоочието си.
— Номерът на колата.
— Твоята фотографска памет — все още работи въпреки напредналата ти възраст…
— Все още работи.
— Какво ти е предположението?
— А твоето?
— Изчезнал ковчег. Гора. Кола, покрита с кал. Кум, който е единственият оцелял и иска да говори с адвоката си. Банкова сметка на Кайманите. Нещо намирисва.
— Не намирисва, а направо вони.
— Какво ще правим сега?
Рой извади медната гривна от джоба си и му я показа.
— Ето това.
— Наистина ли го мислиш?
— Имаш ли по-добро предложение?
— Да приберем Марк Уорън за разпит.
Колегата му поклати глава в знак на несъгласие.
— Този тип е умен. Ние трябва да сме по-умни.
— Да отидем при откачен, размахващ махало, е по-умно?
— Довери ми се.
36
Трябва да останеш буден. Това е ключът към оцеляването. От хипотермията ти се доспива, а когато заспиш, изпадаш в кома и умираш.
Майкъл трепереше, беше не на себе си. Студено, толкова ужасно студено; чуваше гласове, чуваше Ашли да шепти в ухото му; протегна се да я докосне и пръстите му се удариха в твърдия тик.