Убийствено просто

37

Часовникът на таблото на форда показваше 7:13, когато Брансън мина покрай елегантните регентски фасади на „Кемп Таун“, а след това излезе на магистралата покрай неоготическите сгради на роидианското девическо училище и покрай арт деко сградата на Дома за слепи „Сейнт Дънстан“. Дъждът се лееше, а вятърът бясно шибаше колата. Вече няколко дни не спираше. Глен включи радиото, като заглуши непрекъснатото пращене на полицейската радиостанция, и започна да се кълчи в ритъма на музиката на „Сизър Систръс“.

Грейс търпя няколко секунди и накрая отново намали радиото.

— Какъв ти е проблемът, човече, тази група е толкова яка — отбеляза Брансън.

— Върхът — промърмори Рой.

— Искаш да хванеш мацка, нали? Трябва да влезеш в крак с културата.

— Ти ще си моето културно гуру, така ли?

Неговият приятел му хвърли бърз кос поглед.

— Трябва да ти бъда и моден гуру. Имам страхотен фризьор, при който трябва да отидеш — Ян Хабин в „Пойнт“. Накарай го да ти скъси косата — изглеждаш толкова вчерашно.

— Започвам да се чувствам вчерашен — отговори Грейс. — Покани ме да обядвам с теб. Сега мина времето за чай и наближава време за вечеря. С това темпо ще закусваме заедно.

— Откога пък имаш личен живот? — в момента, в който думите излязоха от устата му, Брансън съжали за тях. Той видя болката, изписана по лицето на приятеля си, дори без да се извръща да го погледне. — Съжалявам, човече — каза му.

Минаха през спретнатото селце Ротингдийн, кацнало на една скала, след това през стремително издигане и спускане, последвано от ново издигане, покрай хаотичните предградия със следвоенни къщи на Солтдийн и Пийсхейвън.

— На следващия разклон завий вляво — инструктира Грейс колегата си. Сетне продължи да го напътства в лабиринт от хълмисти улици, претъпкани с бунгала и скромни прилепени една до друга къщи, докато не паркираха пред малко, доста разнебитено бунгало с още по-разнебитена каравана, паркирана отпред.

Забързано се отправиха в дъжда към навеса пред входната врата, под който се скриха от свистящия вятър, и позвъниха на звънеца. След няколко секунди се появи дребен, жилав човек, надхвърлил седемдесетте, с козя брадичка, дълга побеляла коса, вързана на опашка, облечен в кафтан и джинси и окичен с медальон анкх23 на златна верижка. Той ги поздрави прочувствено с писклив глас, личеше си, че е истинско кълбо от енергия. Хвана ръката на Грейс и го загледа с радостта на отдавна загубен приятел.