Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
— Старши детектив Грейс! Толкова се радвам, че те виждам отново!
— И аз теб, приятелю. Това е детектив сержант Брансън. Глен, това е Хари Фрейм.
Хари сграбчи ръката на Глен Брансън със сила, която не предполагаха както годините, така и ръстът му, и се втренчи в него с пронизващите си зелени очи.
— За мен е удоволствие да се запозная с вас. Влизайте, влизайте.
Последваха го в слабо осветен от висящ фенер тесен коридор, издържан в мореплавателска тема, центърът на която беше голяма месингова амбразура на стената. После стигнаха до всекидневна с лавици, претъпкани с кораби в бутилки. Имаше бозава гарнитура от три части с покривчици за облегалките, телевизор и кръгла дъбова маса с четири дървени стола край прозореца, към която именно бяха насочени те. На стената Брансън мерна клиширана репродукция на къщата на Ан Хатауей24 и мото в рамка, което гласеше: „Съзнание, което веднъж се е разширило, никога не може да се върне до първоначалните си размери“.
— Чай, господа?
— Благодаря — отвърна Грейс.
Брансън погледна към него в опит да отгатне по изражението му какво трябва да направи, след което каза:
— Бих пил с удоволствие.
Хари Фрейм бързо излезе от стаята. Глен се втренчи в запалената бяла свещ в стъклен свещник, сложен на масата, и погледна към колегата си с изражение, което сякаш казва: Каква е тази глупост?
Грейс му се усмихна. Имай търпение.
След няколко минути една жизнерадостна, тантуреста жена с побеляла коса, облечена в нескопосано оплетен пуловер с широка яка, кафяви полиестерни панталони и чисто нови гуменки, донесе поднос с три чаши чай и чиния с бисквити „Бърбън“, който постави на масата.
— Здравей, Рой — поздрави тя приятелски старши детектива, след което се обърна към Брансън със закачливо пламъче в очите: — Аз съм Максин. Онази, на която трябва да се подчиняват!25
— Приятно ми е. Детектив сержант Брансън. След нея дойде съпругът й, който носеше карта. Грейс взе чашата си и забеляза, че чаят е с воднисто зелен цвят. Видя, че Глен го поглежда със съмнение.
— И така, господа — поде Хари, след като се настани срещу тях, — имате изчезнал човек?
— Майкъл Харисън — осведоми го Рой.
— Младият човек, за когото пишеше в „Аргъс“? Ужасно нещо, тази катастрофа. Всички те са били призовани толкова млади.
— Призовани? — учуди се Брансън.
— Очевидно духовете са ги искали.
Брансън хвърли на приятеля си многозначителен поглед, който последният решително пренебрегна.
Фрейм премести бисквитите и свещта настрани и разгъна на масата картата на Южен Съсекс, изготвена от Кралското картографско управление.
Брансън си взе бисквита. Грейс прерови джобовете си и подаде на медиума медната гривна.
— Каза ми да донеса нещо, което е принадлежало на изчезналия.
Фрейм я взе, стисна я здраво и затвори очи. И двамата полицаи го наблюдаваха напрегнато. Очите му останаха затворени около минута, докато накрая започна да кима.
— Ъмм — измърмори той, без да отваря очи. — Ъмм, да, ъмм.
В следващия момент Хари стреснато отвори очи и изгледа двамата детективи така, сякаш е изненадан да ги види в стаята. Приближи се по-близо до картата и извади от джоба на панталоните си парче конец с малка оловна тежест в края.
— Да видим какво ще открием — поде той. — Да, наистина, да видим. Харесва ли ви чаят?
Грейс отпи от неговия. Беше горещ и имаше леко кисел вкус.
— Чудесен е — отвърна той.
Брансън също отпи по задължение.
— Хубав е — присъедини се той.
Хари Фрейм грейна, искрено зарадван.
— Така, така…
Той опря лактите си о масата, зарови лице в дланите си, сякаш се молеше, и започна да мърмори. Рой избягваше погледа на Брансън.
— Яръммм — каза Фрейм на себе си. — Яръмммм. Бръннн. Яръммм.
В следващия момент се изпъна като жица, провеси конеца над картата между показалеца и палеца си и остави оловната тежест да се люлее напред-назад като махало. После сви устни съсредоточено и енергично залюля тежестта в плътен кръг, покривайки картата сантиметър по сантиметър.
— Ъкфийлд? — каза той. — Кроубъро? Ашдаун Форест?
Погледна въпросително и двамата мъже. Те кимнаха.
Но Хари Фрейм поклати глава.
— Не, не виждам нищо в този район, съжалявам. Ще пробвам с друга карта, с по-малък мащаб.
24
Съпругата на Уилям Шекспир. — Бел.прев.
25
Популярен цитат от романа „Тя“ на английския приключенски писател Хенри Райдър Хагард (1856–1925 г.). — Бел.прев.