Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
— Оставете това — каза Гейб и се извърна, вбесен на себе си. — Тръгвайте без мен. Аз имам нужда да поспя.
Вървейки с бързи крачки към своето убежище в кабинета, той дочу прошепнатата забележка на Малъри:
— Нещо става с татко.
Дяволски права беше, нещо ставаше с него. Той губеше ума си, мамка му! И ако спомените му скоро не изплуваха отново на повърхността, щеше да стане като онези жалки ветерани от Виетнам, за които войната никога не свършваше.
Щеше да бъде бреме за данъкоплатците за неопределено дълго време.
Хелън сложи покупката си върху щанда в „Експрешънс“ танцовото студио на Лийла, и порови в чантичката си за чековата книжка.
— Знаех си, че ще харесаш зелената — каза Лийла, като сгъна блузката без гръб от ликра и я пъхна в една торбичка. — Ти си от малкото мои познати, на които им отива марулено зелено. Как вървят нещата при теб? — попита тя, хвърляйки набързо поглед към единствената друга клиентка, която се ровеше из стелажите е дрехи.
Хелън направи гримаса и повдигна рамене.
— В някои отношения… страхотно — призна тя. — Неговото завръщане у дома… не може да се сравни с очаквани ята ми.
Тъмните вежди на Лийла рязко подскочиха нагоре.
— Сега Гейб е толкова различен — навлезе в подробности Хелън. — Едно време мразеше да стои у дома. Нямаше търпение да отиде на работа. Дори когато си вземеше отпуск, се заравяше в разни книжа. — Тя поклати глава, неспособна да проумее огромната разлика.
— Значи сега не е такъв? — учуди се Лийла със скептични нотки в гласа.
— Изобщо. Изглежда доволен, че е с нас. Занимава се с безброй домашни задължения. Излъска терасата, погрижи се за прането. Дори се опитва да дресира кучето.
— Не ти ли изглежда някак си депресиран? — попита Лийла, дискретно снишавайки тон.
Хелън се сети как го бе открила на терасата сутринта — просто седеше и се взираше в океана.
— Понякога — призна тя. — Не точно депресиран, а по-скоро замислен. Според мен той се опитва да свикне със спомените си, които се възвръщат. Измъчвали са го жестоко, докато е бил в плен — добави тя и сърцето й се сви от жалост.
— И не смяташ, че това го прави опасен?
Хелън си помисли за онази нощ, когато той едва не я бе удушил.
— На практика не — отвърна тя, не желаейки да сподели какво се бе случило тогава. — Каква е цялата сума?
Лийла натисна един бутон на касата и й съобщи цената.
— Неговият психиатър казва, че съм в безопасност — добави Хелън и написа сумата в чековата си книжка. — Но пък твърди, че Гейб има параноидни халюцинации в резултат на преживяната травма. Отначало не му повярвах, но снощи ми се стори, че се страхува да излезе от къщата.
— Страхува се? — изсумтя насмешливо Лийла. — Че Гейб никога през живота си не се е страхувал от нищо.
— Знам, че това е… — Хелън откъсна чека и го даде на приятелката си. — Това е странно.
— И не те ли тревожи? Искам да кажа, че той май прекарва много време насаме с Малъри.
На Хелън й стана обидно от предупреждението, но се утеши с мисълта, че Лийла е силно загрижена за тях двете.
— Не се притеснявам за него и Малъри. Той се държи страхотно е нея. Точно сега Малъри и Реги му помагат да излъска терасата. На Мал това й се струва много забавно, но е забелязала, че Гейб е неспокоен.
— Може би той има нужда да излиза повече — предположи Лийла, — за да осъзнае, че сега е в безопасност. Защо не го изведеш някъде на вечеря?
— Не мога да повярвам, че ти ме караш да направя това — отвърна Хелън.
— За негово добро е — поправи я Лийла. — Той трябва отново да стъпи на крака, това е всичко.
— Това казва и неговият лекар. — Хелън взе торбичката, която й подаде Лийла. — Смятам да го направя.
Лийла сграбчи ръката й и я стисна.
— Бъди внимателна, Хелън — каза тя. — Знам, че сега той изглежда по-различен, но… не се знае дали ще си остане такъв. Не си сигурна, че е безопасен за теб или пък за сърцето ти.
— Разбирам те — каза Хелън, благодарна, че приятелката й проявява загриженост. — Работата е там, че просто… Тя се поколеба, чудейки се как да назове чувствата, които Гейб събуждаше у нея напоследък — загриженост, състрадание и истинско приятелство. Прибавени към физическото му привличане, тези чувства подкопаваха решимостта й да живее без него. — Той се опитва да се сближи с мен, нали разбираш? — призна тя, умолявайки Лийла да разбере. — Като че ли наистина иска да сме близки, да стане съпругът, който никога не е бил. Понякога се улавям да си мисля, че ще бъде толкова хубаво да му позволя да ме държи в прегръдките си. Искам да кажа, личи си, че той го желае.