Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Исках да ги избия всички. Не заради онова, което направиха, разбираш ли, а заради онова, което не направиха. Исках от Лодун да не остане камък върху камък. Исках да изтребя всички мъже, жени и деца в Лодун, исках да ги изгоря живи и да слушам адските им писъци. И можех да го направя. Учили са ме как. Но… — Арисилд се разсмя. Звукът бе ужасяващ. — Но изобщо не мога да понасям човешко страдание. Не е ли абсурдно?
— В това е разликата между нас, Ари. Ти си искал да го сториш. Аз щях да го направя.
Но тези думи го разтревожиха. Арисилд бе казвал доста странни неща под влиянието на опиума, но да го слуша да говори по този начин бе направо шокиращо. Никола така и не знаеше защо приятелят му бе поел по този път на разруха и отчаяние. Господ му бе свидетел, че бе виждал това да се случва доволно често и преди; в пренаселените улици, където бе прекарал детството си, всеки ден в същия капан попадаха много хора.
Арисилд започна да трие лицето си докато накрая изглеждаше, че ще си разрани кожата и Никола го хвана за ръцете и ги отстрани от лицето му, защото се уплаши, че ще се ослепи. Магьосникът се взря напрегнато в него.
— Знаеш, че аз смятах Едуар за виновен. Знаеш, защото ти казах и говорихме за това и по-късно, след екзекуцията дойдох при теб и ти казах, че си бил прав, а аз не съм бил прав, помниш ли? И това после бе доказано, Ронсард го доказа впоследствие, помниш ли?
— Разбира се, че помня. Точно тогава… реших да не убивам Ронсард.
Никола не довърши гласно мисълта си, не можеше, дори и пред Ари, който на сутринта така и нямаше да си спомня нищо от този разговор.
— Но не ти казах как разбрах.
Думите на Арисилд увиснаха във въздуха. Никола реши, че му е казал всичко, което е искал и се опита да го изправи на крака, но магьосникът поклати глава. С доста по силен глас изрече:
— Отидох при Иламирес Роан. Тогава той беше ректор на Лодун, спомняш ли си?
— Разбира се, че си спомням, Ари, той се опита да защити Едуар.
Арисилд се изправи мълчаливо, повдигайки със себе си и Никола. Ари беше толкова тънък и през повечето време изглеждаше толкова слаб и вял, че Никола бе забравил колко силен беше всъщност. Ръцете му бяха заровени в предницата на ризата му, той почти го бе вдигнал от пода и Никола си помисли, че няма да успее да се освободи без да го нарани. Магьосникът изрече тихо и смразяващо:
— Не го защити достатъчно добре.
— Какво?
— Отидох при него в кабинета му в Лодун. О, тази прекрасна стая. Страхувах се, че съм се излъгал в преценката си, понеже бях позволил на Едуар да ме заблуди и той каза, че преценката ми не е била погрешна. Каза, че е знаел, че Едуар е невинен. Но позволил процесът да продължи, защото било твърде опасно да оставят човек с познанията на Едуар жив.
— Не.
Никола почувства странна празнота в гърдите си. Поредното предателство след всички останали в онзи ужасен период, какво значение имаше, всъщност? Но докато думите попиваха в тишината и Никола си припомняше възрастния ректор на Лодун, седнал на процеса до тях, сякаш в знак на съчувствие и подкрепа, с удивление откри, че все още имаше значение. Много голямо значение.
Арисилд тъкмо казваше:
— Да, простата истина, след всичките лъжи. Идваше ми да го убия и можех да го сторя.
— Трябвало е да ми кажеш, — прошепна Никола — Аз щях да го направя..
— Знам. Точно затова не ти казах.
Арисилд се усмихна и Никола прозря още една истина. Ари каза:
— Но не смятам, че той се измъкна безнаказано. Той ме обичаше като собствен син, знаеш. Така че аз унищожих нещо, което той обичаше.
Никола се дръпна и Арисилд го пусна. Налудничавата нежна усмивка все още стоеше на лицето му. Никола отиде до камината без да осъзнава напълно какво върши. От огъня бяха останали само въглени и той се загледа в тлеенето им. Зад гърба му Арисилд изрече:
— И Роан стана един такъв грохнал старец, изгубил най-великия си ученик, най-успешното си творение… — гласът му се пречупи — Но не това щях да ти казвам… Наистина трябва да си спомня, беше много важно.
Никола се обърна, когато Арисилд отново се свлече на пода, но безумието на магьосника изглежда бе изчезнало заедно с огъня в камината. Той се остави на Никола да го отведе до голямото разхвърляно легло в една от по-малките стаи откъм хола. Най-могъщият магьосник в историята на Лодун полегна безмълвно и не каза нищо повече, докато се върна слугата Ишам и Никола го остави на неговите грижи.
СЕДЕМ
Още не се беше съмнало, когато Никола накара наетия кабриолет да го остави пред Колдкорт. Видя че всички прозорци на голямата каменна къща светят и двама слуги патрулират с лампи на покрива между кулите. В момента не изглеждаше да има неприятности; обширната морава пред къщата бе пуста и потънала в мрак и единствено самотният огромен дъб и алеята нарушаваха еднообразния й ландшафт. Той се отправи към къщата, почти схванат от изтощение, чакълът хрущеше под ботушите му. Когато стигна до пространството осветено от лампите отстрани от портата, тя се отвори и Мадлин побърза да го посрещне на стълбите.