Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
— Престани да се пазариш, никаквице! Давам ти трийсет и шест часа и помни, че договорът ти изтича на Нова година! — Явно сериозните стомашни проблеми не позволяваха на Берлиоз да прояви каквото и да било творчество в играта днес.
— Златен си ми, шефе! — възкликна Томи, великодушно го дари с въздушна целувка, сграбчи Бегемот за врата като някое най-обикновено домашно коте, което не беше чак толкова далеч от истината, и го помъкна след себе си.
Двамата се измъкнаха без повече премеждия от редакцията, защото мадам Грицацуева навреме и доста благоразумно беше опразнила подстъпите към кабинета на шефа. На улицата Томи пусна котарака, погали го нежно по дебеличкия врат, изчака го да замърка от удоволствие и го попита:
— Сигурен ли си, че можеш да подушиш Хогбен, ако пак се е намъкнал в чуждо тяло, Бегемот?
— Знаеш ли, Томи, страхувам се, че до сетния си дъх ще сънувам тази миризма. Трябва да ти призная, че дори една молекулка от нея да се мота наоколо, пак ще я усетя. Така се е набила в съзнанието ми мръсницата!
— Или по-скоро е осквернила божествения ти нос, а? И на какво можеш да оприличиш аромата на дявола, Бегемот?
Котаракът се замисли.
— На бездна… На мор… На смъртоносна есенция, от която можеш да направиш милиарди и милиарди флакончета убийствен парфюм, способен да погуби света.
— Леле, Бегемот! Че ти си бил цял поет! — засмя се Томи.
16. Окото на бурята
Майстора и Мерлин миролюбиво беседваха на чаша добре изстудено бяло вино от служебната изба на Фабриката. Учреждението беше наследило вълшебната колекция вина заедно с останалия декор в подземията от Инквизицията благодарение на изтънченото небце и префинения стомах на последния й шеф. Старият магьосник беше дошъл преди час, но захвърленият от лъвицата на произвола на съдбата Освалд вече втори ден правеше компания на домакините. Той стърчеше като фикус до казана и все така кротко клатеше глава, чудейки се за какво беше цялата тази паника. Първо, вчера изневиделица се появи Хък, а неговата лъвица и драконът, вместо да се зарадват и да се втурнат да го целуват, хукнаха да го гонят. После пък нахълтаха ония виещи като псета души от Нощната стража, зорко пазени от специалните части за борба с организираната престъпност. А накрая за капак на всичко цъфна телевизията, размести мебелите, избута го в ъгъла и изпотъпка всичко. И, естествено, Лоното на живота замяза на стадион след рок-концерт.
Именно заради тези извънредни произшествия Мерлин пристигна на инспекция. Но въпреки мълвата не завари кой знае какъв хаос. Маргарита овреме беше помела и подредила работното място и сега се бе оттеглила в далечния ъгъл, обитаван доскоро от Освалд, да плете вълнени чорапи на Майстора за новогодишните празници, когато всички щяха за пет дни официално да се материализират. Така че, ако не броеше новия аквариум, в който лениво си плуваше Златната рибка, и постоянно кимащия като метроном огромен папагал, Мерлин спокойно можеше да напише в доклада си, че е намерил Лоното на живота в същото състояние, в което го беше оставил след последната ревизия.
— Значи смятате, Майсторе, че тези тайнствени субстанции в стъклениците всъщност са нещо като добре пречистен генетичен материал? — пожела да се увери, че е разбрал добре мисълта му Мерлин.
— Да, драги инспекторе. Толкова чист, че щом драконът неволно освободи от опаковката едната субстанция, тя мигом предизвика неконтролируема реакция в казана и оттам се пръкна човек. Не просто тяло, а пълноценен човек с душа и всичко останало…
— Хм. Виж ти… С една дума в стъклениците има зародиши?
— Би могло и така да се каже — съгласи се Майстора. — Въпрос на терминология.
— И ние не знаем чии са тия зародиши, и дали са опасни за Библиотеката, а? — по-скоро на себе си рече Мерлин и машинално се почеса по темето.
— За двата гарантирам, че са кротки — дрезгаво се обади папагалът и ги стресна. — Те са на една дребна, прелестна китайка и на една още по-красива арабска принцеса. Господарят ми, дето ме захвърли като парцал — кимна той с нескрит упрек към изправения до стената труп на стария Хогбен, останал непотърсен от душата си след инцидента с Нощната стража — използваше телата им за секс-кукли и понеже клетите им души се съпротивляваха, ги затвори в стъклениците.
— Мразя папагалите! — ледено рече Мерлин. — На времето арабски търговци ми подариха един, дето много му знаеше устата, и веднъж така ме ядоса, че го дадох на котарака си да го излапа барабар с перушината.
Майстора с невярващи очи изгледа стария магьосник, с когото до преди миг миролюбиво си говореха, и после взе да успокоява накокошинения Освалд: