Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))

Мадам Грицацуева обаче четеше с огромен интерес светската хроника на деветдесет и девета страница, където на три колони се лееха похвални слова за житието-битието, формата и финтифлюшките на новата шапка на лейди Офелия. Снощи жадуващата за брак апетитна вдовица успя да придума Михаил Александрович да вземат дрога и въпреки че той за пореден път отказа да обсъжда бъдещото им законно съжителство, го примъкна в леглото си. Сега се радваше на затихващия сладостен трепет в пищната си плът и, естествено, се подразни, когато в прекалено ранната утрин за всяка уважаваща себе си редакция уединението й бе дръзко нарушено от нахлуването на Томи. При това за ужас на мадам Грицацуева я придружаваше Бегемот.

— Госпожице Хоуп, незабавно изведете това животно на улицата! Тук не е приют за бездомни котки! И погледнете се само как сте облечена! — Гневът на мадам Грицацуева набираше сила и величественият й бюст застрашително се залюшка, сякаш и двата хималайски върха Анапурна едновременно бяха споходени от земетресение. — Така ли се ходи на работа в официоз! И кога за последен път сте били на фризьор?! Приличате на…

— Я млъквай, дърта краво! — прогърмя като йерихонска тръба гласът на огромния черен котарак и мадам Грицацуева си глътна езика от унижение.

Бегемот грациозно се промуши покрай нея, плесна я по задника с мазната си опашка и се вмъкна в кабинета на Михаил Александрович Берлиоз. Томи обаче се смили над секретарката на шефа, с която по неволя се налагаше да бъде в добри отношения. Тя се разтича, плисна чаша вода в облещеното лице на вдовицата, доведена до задушаване от унижението и оскърблението, ловко бръкна в устата й, както я бяха учили в курса за спасители на плажа, измъкна езика й от гърлото, потупа я няколко пъти по якия гръб и чак когато се увери, че церберът на Берлиоз диша, последва Бегемот в кабинета на шефа.

— Какво става там, отвън? Редакцията вече съвсем замяза на лудница! — нервно я посрещна Берлиоз, защото пак беше закусил с мазни блини и имаше киселини в стомаха, а, естествено, си беше забравил хапчетата. — И защо си ми довела тоя? Ама че сутрин! Апропо, къде беше снощи, когато трябваше да си оправяш коментара?! Да знаеш, оставил съм го за днешния брой, защото си го написала с краката си! — Той огледа изпитателно Томи как ще реагира, но изведнъж забеляза, че е цъфнала пред него от плът и кръв и се увлече, забравяйки за миг, че днес и той е тленен. — И колко пъти ще ти повтарям да престанеш с този наркотик!

— Какво да правя, мишленце? Писна ми от тия виртуални лигавщини. И аз като секретарката ти си падам повече по материалния секс — ухили му се Томи.

— Шефе, не беше той — обади се котаракът Бегемот и грубо прекъсна задушевния им разговорът на интимни теми.