Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
— Ще видим… Ще видим… Нека да съм сигурен, че всичко е наред — рече Мерлин и се запъти към вратата.
Майстора по неволя го последва, като клатеше глава.
Маргарита се беше постарала Цехът за рециклиране на герои също да удовлетвори и най-съкровените претенции на всеки инспектиращ. Наоколо блестеше от чистота. Уредите за мъчения бяха подредени по местата си и надлежно блокирани в неработно състояние. Тя си беше позволила само една-едничка волност. Вместо официалното съобщение, че е в работно състояние, над тандема весело присвяткваше резервният шеговит надпис за вътрешна употреба:
ГТО
Помощничката на Майстора искрено се надяваше, че инспекторът не знае какво се крие зад тази абревиатура от времето на втория й баща Михаил Сергеевич Булгаков. И наистина Мерлин само хвърли един поглед на неоновия надпис и се захвана да бърника тандема, като си мърмореше:
— Така… Точно така… Това е добре… Охо! Отлично… И това е както трябва… А така…
— Драги инспекторе, сигурен ли сте, че неволно няма да объркате някоя настройка и да сторите поразия? — предупреди го Майстора, като му се чудеше на акъла как нехайно си пъха носа в кошчето за рециклиране на герои.
— Много по-сигурен съм, отколкото предполагаш, нещастнико! — внезапно прогърмя задгробен глас.
И поразията стана!
Ала беше друга, далеч по-страшна пакост, от която светът скоро щеше да потръпне!
Щом се изправи, Мерлин вече не беше същият. Мършавото му тяло се беше наляло със неизчерпаема мощ, сякаш беше изгълтал цял тон анаболи на път за някоя олимпиада, а воднистите му блуждаещи очи горяха от възбуда. И колкото повече разгневеното му лице се наливаше с кръв, толкова повече стройната фигура на Майстора се издължаваше във вид на фуния, приемаше фаталната форма на небесна дъга и след миг се случи най-страшното…
Кошчето за генетичен боклук на стария Хогбен погълна Майстора.
— Ще ви дам аз едно „Готов за труд и отбрана!“, навлеци гадни — с лекота разчете Хогбен светещия надпис над тандема, защото навремето сам го бе измислил на Земята и го бе приложил в източната част на Европа. — Така ще ви изпробвам отбраната, че свят ще ви се завие, копелета недни!
Той огледа стъклениците в шепата си, сякаш ги виждаше за първи път. Ядно запрати две от тях в кошчето за боклук. Повъртя в ръка третата, като се чудеше какво да я прави. После лицето му грейна в зловеща усмивка. Старият Хогбен внимателно пусна третата стъкленица в кошчето, надзърна за миг в небитието, сякаш искаше да се увери, че е поела по правия път, и напето се отправи към Лоното на живота да довърши зловещото си начинание. На прага обаче устремът му се препъна в тялото на Маргарита. Старият Хогбен изруга, клекна, напипа слабия й пулс и бащински я потупа по бузата. Щом влезе, взе да се озърта къде се заврял Освалд. Папагалът се кипреше в ъгъла на мястото на Маргарита, нахлупил на главата си недоплетения чорап заедно с куките.
— Кога стана Сирни заговезни, господарю? — плахо нададе глас Освалд.
— Какви глупости дрънкаш пак? Преди малко ми идваше да ти откъсна главата, кретен такъв! Без малко да оплескаш цялата работа! — му изрева Хогбен, докато се оглеждаше като луд, този път за Златната рибка.
— Защото, като те гледам как си се маскирал, си мисля, че утре трябва да е Куковден, господарю — смотолеви Освалд.
— Тъпанар! На кукер ли ти мязам?
— Не, ама…
— Престани да плещиш врели-некипели, ами казвай къде се е завряла онази никаквица?! — кънтеше гласът на Хогбен в празното подземие. — И махни този чорап, че не мога да те гледам!
— Да не би да имаш предвид Маргарита, господарю? Ти току-що се спъна в нея!
— Идиот! Питам те къде е Златната рибка?!
— Маргарита я премести по-близо до огъня, да не й студено. Казанът ти пречи да я видиш, господарю. Ей там е. Наведи се малко — любезно го упъти папагалът, като кимаше с куките на главата.
Хогбен надзърна зад казана и срещна изцъкления поглед на Златната рибка. Тя беше забила нос в прозрачната стена на аквариума и ужасена се взираше в него. Той й се закани с пръст и се обърна рязко към Освалд, като сочеше безпомощното тяло на Маргарита:
— А на нея какво й стана?
— Ами надзърташе през вратата, господарю, но изглежда нещо здравата я уплаши, защото изведнъж припадна.
— А ти какво търсиш тук, Освалд? — вече малко по-благодушно попита Хогбен единственото същество, пред което от няколко столетия си позволяваше да показва истинското си лице. — Онзи тъпанар, синът ми, ли те доведе?
— Лъвицата… — смотолеви личното кошче за душевни отпадъци на стария Хогбен.