Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
— А ти се научи да говориш като хората! — извиси се гласът на Михаил Александрович. — Само като те видя и започвам да се срамувам, че имаме общ създател. Кой е той и какво не беше?
— Не беше Воланд, шефе. Не той изтрепа ония милиционери!
— Ти пък откъде знаеш? Да не си бил там?
— Бях — излъга Бегемот, защото в този момент в кабинета нахлу мадам Грицацуева с явното намерение да изхвърли вулгарните натрапници.
Котаракът й се озъби, а озадаченият Берлиоз гневно й махна с ръка да ги остави на мира. Притисната от настъплението на противника по двата фланга, повторно унизената и оскърбена секретарка взе да отстъпва, но все пак остави вратата леко открехната, за да издебне подходящия момент за нова, решителна атака.
— Какво чакаш, Бегемот? Я веднага докладвай какво си видял! — просъска Михаил Александрович, а после високо нареди на Томи: — А ти затвори тази врата, че става течение. Нещо взе ме кърши. Снощи май съм настинал…
— Така е, като не те завиват! — не пропусна момента да жегне шефа си Томи и с удоволствие затръшна вратата под носа на мадам Грицацуева.
— Видях господаря си веднага след случката… — колебливо започна котаракът.
Тялото му се изпъна назад и очите му се присвиха в очакване на гневната реакция за предишната си лъжа. Но Михаил Александрович изглежда се тревожеше повече за здравето си, отколкото за морала на Бегемот. Той затършува из бюрото си за хлебна сода.
— Шефе, не можеш да си представиш! — възторжено продължи успокоеният Бегемот и седна на задника си. — Намерих господаря си в клуба „Хиляда и една нощ“! Беше отишъл като клиент при конкуренцията!
— Може, може! Дори не подозираш, Бегемот, колко добре може да си го представи! — подметна Томи.
— Ти млъквай! — сряза я Берлиоз, изсипа поне половин пакетче хлебна сода в една чаша, заля я с вода от гарафата и взе да я бърка. — И какво толкова има, Бегемот? Сигурно е отишъл да разузнае какви нови услуги предлагат конкурентите му.
— Ако беше така, шефе, защо се беше отказал от атракцията на седмицата Венера Киренска, дето ни отмъкна почти половината от клиентите и приходите, а го заварих при онази издухана флигорна, жената на Шехриар. Да знаеш…
— Мери си приказките! Намираш се в кабинета ми, а не във вашия бардак! — гневно го прекъсна Михаил Александрович и кой знае защо се почеса по белега на врата.
— Ама, шефе, ти не можеш да си представиш какви неща умее да прави тази Венера Киренска!
— Може, може! Хич не го гледай, че е нисък, охранен и плешив — пак се обади Томи като черна станция.
— Я, марш оттук! — изрева Берлиоз, като се изчерви чак до ушите. — Колко пъти трябва да ти казвам да си затваряш мръсната уста!
За да замаже положението, Михаил Александрович вдигна чашата до очите си и взе да гледа как значителна част от некачествената сода, която от пестеливост си купуваше, се утаява на дъното.
— При секретарката ти ли да почакам, Мишленце? Откога се каня да споделя някои клюки с нея — невинно му се усмихна Томи и се запъти към вратата.
— Връщай се веднага! Няма аз да ти върша работата! Не чуваш ли какви интересни неща разказва Бегемот! — моментално би отбой обърканият Берлиоз и за компенсация се скара на котарака: — А ти престани с тези пикантерии и карай по-накратко! Кое те кара да мислиш, че Воланд не е убил ония идиоти?
— Подуших го, шефе! — победоносно рече Бегемот.
— Какво подуши бе?! Невинността му ли? Аман от екстрасенси! Вчера ходих при една ясновидка и знаете ли какво ми каза? Предрече ми, глупачката, че скоро съм щял да се задомя!
Иззад вратата се чу тежка въздишка, но никой не й обърна внимание, а Бегемот възкликна:
— Не бе, шефе! Него подуших. Помирисах Воланд!
— И на какво миришеше професорът? — сериозно се заинтересува Михаил Александрович.
— Ами, не знам как да го определя?… Не миришеше на себе си…
— Сигурно! — вещо рече Берлиоз. — Кой знае с какви мазила го е цапотила онази ориенталка.
— Виж ти какъв познавач се извъди моят началник — промърмори Томи, но М.А.Берлиоз я изпепели с поглед и тя млъкна.
— Извинявай, шефе, но моят нос не е като твоя! — възмути се Бегемот. — Аз мога да различавам поне три милиарда миризми! Тялото си беше неговото, но Воланд миришеше на друг човек!
— Хм! — кратко коментира съмнителния факт Берлиоз.
— Шефе, трябва да му вярваш! — отново се намеси Томи. — Има научни доказателства, че котките…
— Отдел „Наука“ е два етажа над нас, госпожице Хоуп — студено я прекъсна Михаил Александрович. — Налага се да ви припомня, че вие работите в авангарда, в бойния отряд, в отдела за бързо реагиране на вестник „Втора Земя“ и трябва оперативно да откликвате на актуалните обществени проблеми, а не да се занимавате с отвлечени науки и да си пъхате носа в личния живот на началника си. Като знаете толкова, можете ли да ми обясните какво следва от непроверения факт, че предполагаемият убиец Воланд не е миришел на себе си?