Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
— Какво значи покуло?
— Без прошение, без подкуп, без почерпка — вещо преведе Майстора целия латински израз като професионален историк.
— За първи път ми се случва, да знаеш, колега — сякаш взе да се оправдава Златната рибка, че се е нагърбила със задача, която далеч надхвърля пълномощията й. — Някак си отвътре ми дойде! Преди много, много години в една далечна земя си бил обзет от зъл дух. Така ли е? — Внезапно изпосталелият магьосник се изпъна като струна. Изглежда имаше комплекс от злощастното си минало. — Едвам си се отървал от него. Ти сам си знаеш как. Но сега с всяка люспа от тялото си чувствам, че същият този зъл дух пак се навърта наоколо и слухти. Та моят съвет е да се пазиш, защото те грози голяма, бих казала, смъртна опасност!
— За каква смърт става дума, колежке? — не скри любопитството си побледнелият Мерлин, забравил изведнъж за терзанията си да не престъпи неволно клетвата. — За физическа? Или за духовна кончина?
— Не съм много сигурна, но предчувствам, че става дума за ужасна физическа смърт.
Тревогата й чак сподави последната дума.
— Това ли било! — тутакси си възвърна доброто настроение Мерлин. — Че що за магьосник съм, ако се боя от физическата смърт. Нали затова са преражданията! Майната й, с извинение, на физическата смърт, колежке!
Не така обаче мислеше Майстора:
— Уважаеми колега, разбирам напълно личното ви отношение по въпроса и се възхищавам на храбростта ви, но съгласете се, че ако вземем предвид обществения ви пост, всяко посегателство върху Главния инспектор по чистотата на нравите в Библиотеката е покушение срещу устоите на самата Библиотека.
— Много я задълбахте, Майсторе. Та нали може да става дума за най-обикновен инцидент. При цялото ми уважение към колежката смея да заявя, че никой съд няма да обърне внимание на чувствата, които терзаят люспите й, ако и да са златни. Така че този зъл дух е по-скоро ad notanda, тоест само за вътрешна употреба — поясни той на Маргарита поредния си латински израз. — Предполагам, че колежката ми пророкува, че някой ден може да ми падне тухла на главата, да речем. И какво толкоз! Тъкмо ще изляза няколко месеца в болнични, а за Нова година ще дойда да ми направите ново тяло. Нали няма да ми откажете, Майсторе!
— Естествено. Това е мой дълг… и чест.
— След като решихме въпроса поне с някои от изчезващите видове — закачливо намигна Мерлин на папагала, — мисля, че е време да се захванем с тези пусти стъкленици. Ще бъдете ли така добър да ми ги покажете, Майсторе?
Маргарита остави плетката си, мълчаливо стана и се запъти към вградения шкаф зад казана. Инспекторът по нравите я загледа с очите на мъж. Поразяваща бе не толкова нейната красота, колкото безкрайната самотност в очите й, които гледаха не само тревожно, но дори някак болезнено. Щом отвори дървената вратичка, тя заслони с тялото си секретната ключалка и набра комбинацията за отваряне на сейфа. Майстора не забеляза как Мерлин за миг се намръщи, но живият метроном Освалд видимо ускори темпото.
Стъклениците, които Маргарита извади, с нищо не подсказваха, че имат някакви чудодейни свойства. Бяха подобни на много други техни посестрими, дето се мотат във всяка уважаваща себе си аптека или алхимическа лаборатория. Мерлин ги пое. Разклати ги. Вгледа се продължително в една от тях. Помириса я. Дори си залепи окото на нея, сякаш можеше да прозре какво има вътре.
— Смятам да ги взема и да направя независима експертиза. Нали нямате нищо против, Майсторе? — Старият магьосник зърна болезнената тревога в очите на Маргарита и побърза да добави: — Не нося със себе си писмена санкция от прокурора, но още утре ще пратя някой да ви я донесе. Така де! Ако ние не спазваме законите, кой ще ги спазва!
— Гледайте да не забравите, инспекторе! Че ни предстои финансова ревизия и всички материални активи трябва да са в наличност — подметна тя. — Нали ги знаете какви са колегите ви!
— Знам ги, скъпа Маргарита. Как да не ги знам! Не се притеснявайте. Няма да ви подведа! — обеща с апломб Мерлин и се обърна към шефа й. — А сега ми се ще да надзърнем в Цеха за рециклиране, Майсторе. Искам да се уверя, че в суматохата чудото, пръкнало се от онзи дяволски зародиш, не е сторило някоя поразия и там. Нали казвате, че сте имали сериозни проблеми с демонстрацията пред лъвицата?
Майстора повдигна вежди.
— Не сте ме разбрали правилно, инспекторе. Първо, затрудненията възникнаха, много преди онзи… човек самопроизволно да се материализира. Вярно е, наистина, че кошчето малко се позабави да върне гостенката в Библиотеката, но, уверявам ви, закъснението се дължеше единствено на обстоятелството, че то беше в режим на профилактика.