Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
— Божичко, като гледам каква е силата на подсъзнателните му желания — промърмори Трипио, — хич не ми се ще да попадам между шамарите му, когато върши нещо съзнателно! То бива, бива, ама… Спомням си как веднъж моят приятел Люк Скайуокър…
— Млъкни, дърдорко! — сряза го господарката му.
— А виждаш ли аз какъв приятел имам вече? — прошепна на ухото му Таласъма и крехката дръжка на летящата метла гордо се изпъчи преди лакомникът да се пресегне да си вземе от любимия деликатес — желирано козе ухо с мерудия.
Гала-вечерята продължи шумно, изпъстрена с дружески закачки. Моргана се кипреше. Трипио започна няколко разказа за междузвездните си пътешествия от първите, нефилмирани епизоди, но все го прекъсваха. Таласъма плюскаше като невидял деликатеси. А Хък попиваше откъслечната информация за този шантав свят, в който стария Хогбен го бе запратил по неведоми пътища и причини. По едно време домакинята изглежда се усети, че щастието не продължава вечно в никой свят. Наистина след хилядолетие и половина най-сетне беше успяла да се справи с проклятието на Мерлин, но той, самият, беше жив и здрав. Нещо повече, беше наблизо! Тя го чувстваше с всяка пора на опънатата си от вълшебните помисли на Хък кожа. Трябваше да насъска този могъщ хубавец веднъж завинаги да се справи с вечния й враг, като му отнеме силата. Не биваше да пропуска тази великолепна възможност, изсипала се върху главата й изневиделица като същинска манна небесна.
— Не смяташ ли, че е време да ни се представиш вече, сладурче? — реши да започне тя по-отдалече.
— Да бе! Гледай какъв глупак съм! — тутакси реагира и летящата метла. — Ще ме пита някой как се казва най-добрият ми приятел, и аз няма да знам какво да му отговоря!
— Тя, моята история е дълга и нямам намерение да ви отегчавам — отвърна Хък, като огледа компанията на масата и реши, че е рано да разкрива всичките си карти. — В края на краищата баща ми сметна, че трябва да се наричам Хък Хогбен, и аз нямам нищо против. Но за вас съм просто Хък.
— Хък?… Хък… Хък!… — взе да въргаля в устата си името му Таласъма, сякаш дегустираше поредния деликатес. — Никак не е лошо. Даже е много хубаво! Как се казва най-добрият ми приятел ли? — обърна се той към Трипио. — Ако искаш да знаеш, най-добрият ми приятел се казва Хък от рода Хогбен!
— И как разбра, че ти е най-добрият приятел, като имаш само един? — възпротиви се рационалният ум на робота.
— Може да е един, но пък струва колкото всичките твои приятели взети заедно! — разтрепери се от възмущение летящата метла.
Хък и Моргана ги оставиха да се дърлят и излязоха да се разходят по брега на голямата черна локва, осеян с черни курешки. И небето бе все така черно, но сега сякаш някой го беше лакирал. Абаносовите му отблясъци си играеха с глазурата на порцелановата чаша за кафе на четирикраката врана, която всъщност се оказа с пет крака, и гальовно заслепяваха блестящите досущ като полирани гарвани преди да се отразят в гладката повърхност на локвата и да засияят във въздуха като огромните, изпълнени с нега очи на Моргана.
— Кога смяташ да си премериш силите с Мерлин, Хък от рода Хогбен? — прошепна тя, като го хвана за ръката.
— Скоро… Много скоро — нервно отвърна Хък, гузен, че дава обет, дето не е сигурен дали ще може да изпълни. — Първо, ще трябва да го открия, но, честно казано, не познавам добре тия места и…
— Не се безпокой за това. Той много често се отбива в митницата, а шефът й ми е приятел. Има незаконна дача в резервата на три версти от кривото дърво, съвсем близо до замъка на лорд Валънтайн. Аз се водя собственик и го прикривам, така че ми е длъжник. Няма начин той да не знае къде е Мерлин в момента. Ще ти дам Трипио да те отведе до митницата. И не се безпокой! Няма да те хвърля просто така в устата на вълка. Утре сутринта ще се погрижа да имаш ново тяло. Брат ми, крал Артур, държи едно резервно в моя фризер за всеки случай. Предполагам, че няма да има нищо против да ти услужи. Пък и Мерлин му има страха.
Двамата мълчаливо се поразходиха още малко, всеки замислен за своите проблеми, докато зверският студ не ги принуди да се приберат в къщурката. Но уговорката за утре не бе постигната толкова лесно, както си мислеше Моргана.
Летящата метла категорично отказа да се раздели дори за миг с най-добрия си приятел Хък от рода Хогбен, дори ако от утре временно ще се нарича крал Артур. А Трипио негодуваше, че е пребродил цялата Вселена и дори малко оттатък, и няма нужда за такава лесна задача да му натресат на главата някакъв си таласъм, който не може да оцени дори едно приятелство както трябва. Наложи се метлата да обещае, че по пътя ще си държи устата затворена и ще позволи на Трипио без всякакви спънки, неограничено да разказва каквито си ще истории, а в знак на добра воля Трипио мигновено трябваше да се захване да приготвя любимия десерт на Таласъма — задушени змийски езици с канела, мед и орехи.