Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
— Инспекторът се шегува, драги. Навярно смята, че си измисляш за тия екзотични красавици, и те подкача.
— Ако щеш ми вярвай, Майсторе! — тросна се папагалът и обидено поклати глава. — Аз си направих добрината да ти кажа, пък ти прави каквото щеш!
— И как да позная кои са по-скромните и по-безобидни души, приятелю? — благо се поинтересува Майстора.
Освалд се взря в очите на Мерлин и не му отговори.
— Ако наистина е чак толкова важно, можеш да попиташ Златната рибка, Майсторе. По обед разговаряхме и тя ми се оплака, че й е останало само едно желание — обади се от ъгъла Маргарита и заоглежда чорапа, но явно формата на петата не й хареса, защото взе да го разплита. — Жалко, че щом го изпълни, ще трябва да умре, горката, защото е много стара. А техният вид е вече на изчезване.
В ниския й пресеклив глас се прокрадна безмерна тъга и събеседниците инстиктивно впериха очи в аквариума.
— Помощничката ти май е по-умна от теб — язвително подметна папагалът Освалд и сърдито обърна гръб на Майстора, за да не съзре предателската сълза в окото му. — Да оставим настрана, че много повече от теб милее за застрашените от изчезване видове! — не се стърпя и накрая все пак изплака болката си последният представител на Neophena monumentalis.
— Ей сега за нула време ще оправя тази работа! Нали затова съм магьосник! — разпалено рече Мерлин, скочи с непривична за възрастта си пъргавина и се запъти към аквариума.
Рибката обаче се отнесе с пълно пренебрежение към добрите му мерения. Тя все така целеустремено плуваше от единия до другия край на своя басейн, сякаш си беше наумила да направи поне десет хиляди дължини преди вечеря. Магьосникът почука по съвършено прозрачната стъклена стена, която го отделяше от вълшебния воден свят на колежката му:
— Златна рибке, имам едно желание!
— Казвай — с досада отвърна пленничката на някогашното ювенилно море от светена вода, от което пипкавият дракон Трифон неволно я бе лишил, и рязко свърна, сякаш ловко отбягна стрелата от харпуна му.
— Искам отново да придобиеш дарбата да изпълняваш три желания! — патетично рече Мерлин.
Златната рибка замръзна в центъра на аквариума и само блестящата потреперваща опашка издаваше чувствата й:
— Това да не е пак някоя зла шега?! За разлика от папагала на мене ми е писнало от черен хумор, да знаеш!
— Защо реши, че се шегувам? — озадачи се старият магьосник и бледото му изпито лице така се издължи, че рядката му бяла брада провисна до пъпа.
— Защото, ако отсега нататък всяко твое трето желание е да си възвръщам способността да изпълнявам три желания, ще изпадна в слугинска зависимост от теб, колега. А пред ангарията предпочитам смъртта, да знаеш! Петстотин години бях робиня на един зъл дух и знам какво е!
— Признавам, че тази постановка на въпроса ми беше убягнала! — повдигна вежди Мерлин и се засмя. — Какво пък! След едно ужасно премеждие преди години се бях зарекъл никога вече да не давам обети, които ме обвързват с непознати, но този случай ми изглежда твърде особен и с чиста съвест ще направя изключение. — Мерлин сложи ръка на сърце и церемониално възвести: — Тържествено се заклевам пред двама… — той се огледа, сантименталните очи на папагала плуваха в печал и умиление от величието на момента и мигом се поправи — …пред трима свидетели, че никога няма да злоупотребя със Златната рибка и да поискам да ми изпълни повече от три желания! — После свали ръката си и се поинтересува с по-обикновен глас: — Така добре ли е?
— Благодаря ти, колега! — промълви Златната рибка, като едва успя да овладее гласа си от вълнение. — А някои глупаци разправят, че си бил зъл магьосник!
— Бях — ухили се Мерлин.
— Искаш ли да чуеш един приятелски съвет? — почти гальовно го попита Златната рибка.
— Само ако не се брои за желание! — весело отвърна Мерлин. — Преди миг дадох обет и никак не ми се ще тутакси да прецапвам една трета от разстоянието до клетвонарушението. Да не говорим пък, че не умея да плувам — пошегува се старият магьосник — и току виж съм се удавил още на плиткото.
Майстора никога не беше виждал главния инспектор по чистотата на нравите в Библиотеката в толкова добро настроение и с интерес следеше развоя на събитията. Дори Маргарита изостави за малко плетката и се загледа.
— Няма да ти се брои. Обещавам! — възкликна Златната рибка.
— Казвай тогава. Умирам си за съвети sine prece, sine pretio, sine poculo — авторитетно рече Мерлин.
Настроението му направо граничеше с еуфория и Маргарита озадачено опули красивите си очи: