Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
— Следва, шефе, че някой се е намъкнал в неговото тяло и е извършил престъплението — делово отвърна Томи.
— Добре де! Какво толкова? Като хванат Воланд, всичко ще се изясни. Изстискай информаторите си от полицията и гледай да бъдеш първа на мястото, когато го заловят. Бива ли рано-рано сутринта да ме занимавате с разни гадни миризми. И без това ми се повдига!
Микстурата в чашата най-сетне се бе избистрила. Намръщен, М.А.Берлиоз отпи от нея, лицето му се изкриви от отвращение, а киселините в стомаха му мигом реагираха и той закурка като водопровод, по който току-що са пуснали водата.
— Работата е там, шефе, че по-късно тази странна миризма е изчезнала! — запалено рече Томи, без да обръща внимание на стомашните проблеми на шефа си. — Бегемот, не ме карай да преразказвам, а обясни на Михаил Александрович какво точно се случи.
— Значи, когато го подуших, трябва да ти призная, шефе, че малко се уплаших. Знаеш, че не съм страхливец, но от тази неестествена миризма козината ми, честно казано, направо настръхна. — Бегемот тръсна глава сякаш се мъчеше да пропъди и спомена за ужасната воня. — Дето се казва, шефе, почувствах се досущ като котка на горещ, ламаринен покрив и тутакси се пъхнах под леглото. Скатавах се там, докато господарят не ме повика да играем шах с обичайния си глас. И тогава, шефе, той пак миришеше на себе си!
— Бегемот! Сигурен ли си, че героично не си измисляш всичко това, за да отървеш господаря си от възмездието? — недоверчиво рече Берлиоз. — Старанието ти е похвално, ама…
— Не бе, шефе! Честен кръст!
— Пфу! Като те знам какъв безбожник си, хич не ми се кълни! Томи, писна ми да ме баламосвате с разни бабини деветини! Можеш ли да ми обясниш с човешки думи накъде биеш в края на краищата? Какво очакваш от мен?
— Очаквам, скъпи ми Михаил Александрович — тържествено рече Томи, — да ми наредиш заедно с Бегемот да издирим собственика на тази странна миризма.
— Като те знам колко си лукава, Томи, сигурно имаш нещо предвид! Казвай веднага кого смяташ да спипаш?
— Хогбен!
— Моля?! — извисиха се тленните вежди на Берлиоз до небесата и още малко да отлетят в небитието.
— Да, Михаил Александрович. Желязната логика подсказва, че никой в Библиотеката няма интерес, нито пък смелостта да се напъха под кожата на Воланд. Самият Воланд дължеше много пари на ония типове от Нощната стража. Питай Бегемот, ако не вярваш. Така че само идиот би се намъкнал в тялото на длъжник, издирван под дърво и камък от трафикантите на дрога. Убийството пък оневинява Воланд, защото той не е глупак. Знаеш ли, шефе, колко време ще му трябва сега да изгради нов канал за контрабанден износ? Да не говорим пък, че като се компрометира, той разстрои и мрежата си за пласиране на дрогата в Библиотеката. Бас хващам, че Ариман сега си умира от кеф, че стана монополист. Не, шефе! Сигурна съм, че тази налудничава постъпка е дело на някой, който не познава пазаря. На някой приходящ! На някой нов, могъщ играч с необятни способности! А кой отговаря най-точно на това описание? Хогбен!
— И очакваш от мен да санкционирам тази твоя налудничава хипотеза? Така ли? — възмути се от дъното на душата си Михаил Александрович.
Томи мълчаливо клатеше глава, но на гузния Берлиоз му се струваше, че тя кима към вратата, зад която слухтеше могъщата му ревнива секретарка, и възмущението му взе да се разколеба.
— Не ти ли се струва, Томи, че сега не му е времето да тичаме подир химери? Погледни колко други по-важни задачи ни чакат. Предстои заседание на колегиума към Комитета за опазване на околната среда…
— Уважаеми Михаил Александрович — безцеремонно го прекъсна Томи. — Ако съдя по последните действия на Хогбен, се страхувам, че скоро изобщо няма да има какво да опазваме. И когато малцината оцелели решат да търсят виновника, никак не ми се ще да бъда на твоето място!
— Махайте се от очите ми, че не мога да ви гледам! — стреснат, рече Берлиоз, като едва сподави неистовото си желание да се оригне. — Давам ви двайсет и четири часа!
— Четирийсет и осем, Мишленце! — заинати се Томи, ухилена до уши.
— Двайсет и четири! И нито минутка повече!
— Седемдесет и два! — рязко повдигна мизата Томи, свикнала да блъфира в редакционния покер, който по традиция разиграваше с шефа си.