Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
През всичките тези години жена му и трите му момчета, последвани скоро и от дъщеря, живеят в казармата във Ванкувър в офицерските къщи, заобикалящи огромния параден плац. Животът на жената на капелана не бил лесен, особено след като нейният мъж се разболял от туберкулоза и бил изпратен в една военна болница в Ню Мексико. Когато дъщеря им получила смущения в гръбначния стълб, мисис Гроувс си опаковала багажа и завела децата в Пасадена, където капеланът идвал от време на време в отпуска при семейството си от Ню Мексико.
Две години те живеят в Калифорния. През 1908 г. капеланът е изписан от болницата. Докато се възстановява, той е изпратен във форт Апачи, Аризона, където климатът е подходящ за неговото състояние. През 1908 г. младият Лесли прекарва шест месеца с баща си в Аризона. Той посещава местното училище, в което един ефрейтор занимава децата в една-единствена стая. Ефрейторът имал само две години гимназиално образование, но бил добър учител и се справял добре с предметите от началното училище. За жалост, при маневри войската напускала форт Апачи и ефрейторът тръгвал с нея. Лесли е върнат в Пасадена, за да довърши седми клас. Това е само един епизод от бурната му училищна кариера. За първи клас получава уроци вкъщи от леля си; втори и трети изкарва в еднокласното училище в Сенди Хук, Ню Джърси; четвърти — във Ванкувър, а пети и шести — отново в Пасадена.
Въпреки че здравето на бащата е много крехко и той може да прекарва в къщи само един месец годишно, влиянието му върху децата е силно. Неговите проповеди около масата са винаги поучителни, а освен това в дома ученето и четенето са усилни. Денят започва с утринната молитва, в която участват всички членове на семейството. Момчетата четат усърдно „Световния алманах“ и още от ранна възраст с лекота декламират имената на стотици големи градове в САЩ заедно с броя на населението. Те знаят наизуст всички президенти и вицепрезиденти, да не говорим за резултатите от мачовете в лигата.
След като семейството се премества в Калифорния, момчетата започват да работят през лятото. Лесли е на 11 години, когато е нает да бере орехи — учителите му си спомнят, че ръцете му вечно били кафяви от сока на пресните орехи. Следващата му работа е бране на плодове — сливи, праскови, кайсии и грозде — за което печели по един долар на ден. През цялата година момчето се труди и на семейната градина от половин хектар.
Бащиният авторитет никога не се оспорва. На момчетата не им минава през ум, че казаното или направеното от родителите може да е погрешно. Повечето неща, които Лесли Гроувс е научил през детството си, дължи на родителите, а не на училището. Капеланът бил високообразован, майката — начетена и музикална. Вечерите в семейството минавали в четене и разговори за история, география, както и за американската система на управление. Майката свирела на пиано, а момчетата четели спортните страници на вестниците. Когато прекалявали с това занимание, капеланът казвал: „Не можете ли да се занимавате с нещо по-добро?“ Въпреки това не им пречел, макар че предпочитал да четат история или биографиите на велики хора.
Въпреки че майката на Лесли била кротка жена, тя също твърдо поддържала дисциплината в семейството през дългите отсъствия на съпруга си. Тя била много добър играч на бридж и научава и синовете си, но капеланът не е много доволен от това. За него играта на карти, както и танците, са празно пилеене на време. Мисис Гроувс смята, че играта е добро упражнение на „волята за победа“ и по този начин момчетата започват да обичат всички форми на състезание. Да се играе на карти за пари — това е извън представите на всеки член от семейство Гроувс.
Лесли расте в среда на военни и мечтата му е да следва „Уест Пойнт“ и да стане офицер. Баща му би предпочел друга кариера, но разбира, че няма смисъл да спори със сина си на тази тема и се заема да му помогне да влезе във Военната академия на САЩ. Междувременно Лесли започва да следва във Вашингтонския университет в Сиатъл, защото полкът на баща му е разквартируван там за една година. След това се прехвърля за година и половина в Масачузетския технологичен институт. Работи много упорито и се издържа със скромните суми, изпращани от къщи. Накрая, деветнадесетгодишен, е приет в „Уест Пойнт“.
Годините във Военната академия потвърждават и доразвиват ценностите, които той носи от дома на капелана Гроувс. Колегите му често са впечатлени от неговата самоувереност и чувство за сигурност. Той не разбира какво необичайно има в това. Толкова ли е сложно да се различи доброто от злото и да се знае що е чест и достойнство? Нима те не са ясно определени?