Подозренията убиват
- Автор: Уудс Стюард
- Серия: Стоун Барингтън #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подозренията убиват». Краткое содержание книги:
— Трябва да ви призная, че това малко ме притеснява.
Бианки повдигна предупредително ръка:
— Напълно ви разбирам. — Бръкна в малкото джобче на сакото си, извади една визитна картичка и я подаде на Стоун.
Стоун се взря внимателно. На нея беше записан един, телефонен номер в Манхатън, нищо друго.
— Ако почувствате, че имате нужда от моя… съвет, обадете се на този номер и ми оставете съобщение. Ще се свържат с вас от мое име.
Стоун прибра визитката и му подаде своята. При дадените обстоятелства това изглеждаше просто като проява на добри обноски.
— Преди да задействам нещата, ще чакам да ми се обадите — каза Бианки. — Е, какво, да се присъединим към останалите? — Наля още по една чаша и без да бърза, тръгна да излиза от кабинета. — Може би, с ваше позволение, е добре да ви кажа едно име. Джъдсън Палмър.
— Не ми говори нищо — рече Стоун.
— Господин Палмър е дребен театрален продуцент — поясни Бианки, хващайки Стоун подръка.
— Нещо не схващам, май.
— Той е имал любовна връзка с госпожа Мителдорфер по времето, когато я убиха.
— Мителдорфер знае ли това?
— Не съм много сигурен.
— Благодаря ви.
Бианки се спря за миг.
— Стоун… мога ли да ви наричам Стоун?
— Разбира се.
— Наричай ме Едуардо.
— Благодаря.
— Беше ми много приятно да прекараме заедно вечерта. Откакто почина жена ми, аз рядко излизам. Ще ми доставиш удоволствие, ако приемеш и друг път покана за вечеря при мен.
— Благодаря ти, Едуардо. За мен ще е чест.
После двамата се върнаха в малката столова при останалите. Към групата сега се беше присъединила и едра жена в старомодна черна рокля.
— Позволи ми да ти представя сестра си Росария — каза Бианки.
— Вечерята беше прекрасна — произнесе Стоун, поемайки ръката й.
Жената пламна от смущение. Бианки седна до нея.
Стоун пък се постара да заеме място възможно по-далеч от Долче Бианки.
30
Така, казвай какво правихте оттатък? — попита Дино, след като затръшна вратата на колата. — Върнахте се при нас хванати подръка. Какво искаше от теб? Ти на какво се съгласи?
— Дино — Стоун завъртя ключа на стартера и потегли, — не разбирам какво говориш.
— Какво ти каза Едуардо? Ето това искам да разбера.
Стоун сви рамене.
— Изглежда искаше да ме опознае малко. Може би точно с тази цел ме беше поканил на вечерята.
— Едуардо никога не прави каквото и да било ей така, за нищо. Откакто го познавам, ти си единственият външен за фамилията човек, с когото той сяда заедно на масата.
— Впрочем, като стана дума за семейството, ти защо не си ми споменал, че Мери Ан има толкова красива сестра?
— Казвал съм ти, че има сестра.
— Но хабер си нямах, че е толкова…
— Да бе, красавица е, нали? Стой далеч от нея обаче, опасна е тя…
— Защо?
— Ами, като за начало ще ти кажа, че бившият й съпруг е истинска змия.
— Кой е той?
— Джони Донато се казва.
— Нещо ми звучи познато.
— Би трябвало; той беше подчинен на Пол Кастелано Големия, преди Готи да му види сметката. Върви една приказка, че именно той е трябвало да кара колата на Пол Кастелано, тоест и той да си отиде, ама Кастелано му възложил някаква друга поръчка, та така отървал кожата. След случая се покри и се появи отново едва след като Готи и Сами Гравано влязоха в затвора. Сега си има уж законен бизнес и е поел нещата от точката, в която ги е оставил Сами.
— И как такова елегантно момиче като Долче е опряло в крайна сметка до този тип?
— Горе-долу по същия начин, по който и Мери Ан стигна до мен. Той беше момче от квартала, работеше за един букмейкър и заедно с това се занимаваше с охранителен рекет. Направи опит да изнуди моя старец да му плаща всяка седмица, за да не му запали магазинчето за сладкиши, ама аз научих за тази работа, дръпнах го настрани и си поприказвахме.
— Искаш да кажеш, че си го спукал от бой?
— Нещо такова.
— И как така той и приятелите му не са ти го върнали тъпкано?
— Аз внимавах да го хвана насаме, никой не ни видя и той не беше принуден да спасява публично честта си. Освен това, по онова време вече работех в полицията, така че не гореше от желание да си има работа с мен.
— Долче ми изглежда прекалено умна, за да се обвърже с такъв тип, камо ли да се ожени за него.
— Да, умна е, но тогава беше на осемнадесет. А и Донато беше много елегантен, караше кабриолет, обличаше се готино и пръскаше пари наляво и надясно.
Едуардо я държеше изкъсо, а на нея това хич не й харесваше. Стана така, че докато се усети Едуардо и овладее положението, те вече караха в Маями медения си месец.
— И какво, Едуардо си я прибра, така ли?