Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Като погледна към него, Елизабет заговори с толкова тих глас, че Джони се напрегна, за да може да я чуе:
— Ти разстрои мислите ми, сънищата ми, целия ми живот… — шепнеше тя — … откакто си заминах от Голдихаус… — Ръцете й, свити в скута и стиснати в юмруци, изразяваха безпомощен гняв. — Не искам всичко това да започне отново — призна тя.
— И затова избяга.
— Да.
— А аз дойдох до Хоуик само заради теб.
— Нима поводът не е бил сватбата? — запита Елизабет, явно поласкана от неговото признание.
Джони сви рамене и поклати глава.
— По принцип избягвам такива церемонии.
— Разбирам.
Настъпи мълчание.
Беше дошъл, за да я види, мислеше си Елизабет, щастлива от мисълта, че гордият и арогантен владетел на Рейвънсби бе пристигнал в Хоуик заради нея, пренебрегвайки нуждите на партията и родината си. Джони си позволил да загърби трезвия разум и патриотичния дълг, което личеше и от потиснатото и мрачно настроение, в което бе изпаднал. Освен това Елизабет подозираше, че Манроу допълнително му е наложил някакво ограничение под формата на споразумение между двамата.
— Манроу все още ли те притиска? — попита тя, силно развълнувана от това, че и двамата изпитват едни и същи чувства. Самата Елизабет едва сдържаше собствените си пориви. — Да не би да сте се хванали на някакъв облог? — усмихната попита тя.
— Не — отвърна той, усетил колко неловко е положението му, след като бе разкрил чувствата си пред жената, която извънредно много го привличаше. В този момент странно защо, той си въобразяваше, че самоотрицанието би запазило свободата му.
— Седни до мен — подкани го Елизабет и потупа леко кората на дървения ствол, на който се бе облегнала, гласът й звучеше успокоително и нежно, сякаш се опитваше да привлече малко дете, което упорито отказваше и се подчини.
Джони си помисли, че трябва да избяга. Не трябваше да язди след нея, не трябваше да стига дотам, да препуска стремглаво след някаква си жена. Особено след дъщерята на неговия най-голям враг. Харолд Годфри.
— Страх ли те е от мен? — попита Елизабет, която най-после бе успяла да преодолее собствения си страх, и дори изпита някакво непознато чувство на задоволство заради силата и влиянието, които усети, че има над Джони Кари. Чувството, което преобладаваше в този миг, бе някакво необяснимо огромно щастие, което бе далеч от всякакъв разум и добродетелност. Настъпваше коренна промяна в съдбата на тази жена, която никога досега не се бе поддавала на някакви необмислени или чисто емоционални подтици и целия си живот бе прекарала извънредно предпазливо и мъдро.
— Не се страхувам от никого и от нищо — отвърна Джони с дълбок и уверен тон.
— Странно, а аз не мислех така — отвърна Елизабет, въпреки че от целия му вид се излъчваше сила, смелост и самоувереност. Тя си мислеше, че има нещо твърде греховно и скандално в поведението му. Джони приличаше на мрачен, арогантен и мъжествен покорител на женските сърца.
— Моите телохранители ще чакат дълго — подхвърли предизвикателно Елизабет, като се надяваше това да го подтикне към действие.
И когато Джони действително пристъпи към нея, тя се усмихна изкусително, но непресторено и искрено, по женски.
— Ти ме радваш истински, Джони — каза тя почти шепнешком, докато наблюдаваше как той бавно са приближава към нея.
— А ти направо ме подлудяваш — призна той, загледан в прашните си ботуши.
— Нима това не ти допада?
— Никак не ми допада — рязко отвърна Джони с тон, в който се усещаше негодувание и раздразнение.
— Не мислиш ли, че е по-добре да си тръгна? — попита той, без да я погледне. И когато повдигна сините си очи, Елизабет долови нещо крайно цинично в погледа му. — Разбира се, че не ти се иска, нали? — попита той.
Тя знаеше, че точно това би му отговорила, но вместо това го попита:
— Защо в Хоуик беше по-различен?
Настроението му бе неузнаваемо. Джони съзнателно потискаше своя чар и обаяние.
— Защото театърът, който разиграхме в Хоуик, си има своите правила и закони — отвърна той, изненадан от собствената си откровеност. Никога преди не му се бе случвало да бъде толкова открит и прям с жена. Но Елизабет Греъм съвсем не беше като останалите жени. Ето защо и Джони Кари бе тук в този момент, раздразнен и недоволен от себе си, крайно възбуден и смаян от това, че сам не знае как да се справи с тази ситуация и чувствата, които бушуваха в душата му.
— А сега всичко това не е вече театър?
Джони погледна смръщено изпод гъстите си мигли и се зачуди дали наистина и това сега не бе спектакъл чувствата им. След минута размишление той отвърна.