Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
Пар остави видението да си иде. Седна. Колко време можеше да издържи така?
Чудеше се дали Кол е добре. Спомни си как брат му лежеше на земята и кървеше и колко безпомощен се бе почувствал тогава. Мислеше за това колко много дължи на брат си.
Кол!
Умът му се проясни. Имаше за какво да използва магията си, помисли той. Не бе вярно това, което беше казал Уокър. Имаше защо да я притежава — тя наистина беше дар. Щеше да открие отговора при Рога на пъкала. Щеше да го открие в разговора си с Аланон. Трябваше просто да се измъкне от това блато и…
Куп сенчести фигури изскочиха като мрачно раздвижване в нощта срещу него от мъглата. Върколаците бяха решили да не чакат повече. Пар се изправи на крака с лице към тях. Те се приближаваха — първо един, после друг. Никой нямаше определена форма. Всички се меняха, сякаш бяха част от мъглата. Тогава видя Кол, когото дърпаха от тъмнината, а лицето му бе покрито с пръст и кръв. Пар замръзна. Помогни ми — чу той брат си, въпреки че гласът бе само в мислите му. — Помогни ми, Пар!
Пар изкрещя нещо е магията на молитвената песен, но то изчезна във влажния въздух над Старото тресавище. Пар потрепери като от хлад. Проклятие! Това наистина беше Кол. Брат му се опъваше и се опитваше да се освободи и повтаряше непрекъснато — Пар, Пар!
Отиде на помощ на брат си, почти без да мисли. Нападна Върколаците със злост, която не бе очаквал. Извика, п магията от молитвените песни удари съществата като с чук и ги отблъсна. Достигна Кол и го хвана, за да го освободи. Ръце се опитваха да го сграбчат. Усети болка, едновременно горяща и замразяваща. Кол го хвана и болката се усили. В него премина отрова. Силите му почти го напуснаха, но успя да се задържи на крака и издърпа брат си на възвишението.
Отдолу сенките се скупчиха и се загледаха. Пар изкрещя срещу тях, но знаеше, че е заразен, че отровата е в шилото му. Кол стоеше до него, без да говори. Мислите на Пар се разсеяла и той забрави пред какво е изправен.
Върколаците започнаха да се приближават.
След това се появи някакво раздвижване на скалите отдясно и изскочи нещо огромно. Пар се опита да се движи, но от усилието падна на колене. Големи жълтеникави очи проблеснаха в нощта, а огромна черна сянка застана до него.
— Полъх! — прошепна той с недоверие.
Дивата котка внимателно го подмина и спря пред Кол. Изръмжа ниско, предупреждавайки за опасност и звукът разцепи мрака.
— Кол! — извика Пар и тръгна напред, но дивата котка бързо прегради пътя му и го отблъсна. Сенките се приближаваха и приемаха очертания на нещо ужасяващо, тела, покрити с косми и люспи, лица с демонски очи и гладни, широко отворени челюсти. Полъх ги отблъсна, изръмжа и отново изсъска.
След това се обърна и с нокти и зъби разкъса Кол.
Кол — или това, което приличаше на него — се превърна в неописуемо кървава и ужасяваща картина, след това потрепера и изчезна! Още едно видение. Пар яростно изрева. Бяха го излъгали! Без да обръща внимание на болките, той изпрати магията на молитвените песни срещу Върколаците, като опасни стрели на гнева му, видения, които можеха да разкъсват. Върколаците потрепераха и магията ги подмина.
Отново приеха форма и нападнаха.
Полъх сграби най-близкия и с един-единствен удар на мощната си лапа го разкъса. Друг скочи, но котката хвана и него. Нови се появиха зад първите и лазеха нагоре. Прекалено много са — помисли си Пар, обзет от безумие. Беше твърде слаб, за да издържи. Отровата от докосването на Върколаците го разяждаше бързо и заплашваше отново да го хвърли в мрака на безсънието.
След това осуети на рамото си ръка — силна, но едновременно с това и нежна, която му даваше увереност и го държеше изправен. Чу глас да вика остро:
— Полъх!
Дивата котка се бърна, без да се обръща. Пар повдигна лицето си. До него беше Уокър Бо, облечен в черни дрехи, обгърнат от мъгла, а тясното му лице изглеждаше така, че Пар замръзна. Кожата му беше бяла като тебешир.
— Стой спокойно, Пар — каза той.
Тръгна напред срещу Върколаците. Вече бяха повече от дузина, скупчени в края на възвишението, като постоянно се появяваха и изчезваха в нощта. Поколебаха се. Когато Уокър Бо се приближи, сякаш го познаха. Чичото на Пар тръгна право към тях и спря на десетина крачки от най-близкия.
— Вървете си! — просто каза той и посочи в нощта. Върколаците не помръднаха. Уокър Бо направи още една стъпка и този път гласът му бе толкова твърд, че въздухът потрепера. — Вървете си!