Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
— На запад? — Джеър спря да яде. — Но това не е пътят за Анар.
Майсторът на бойните изкуства кимна:
— Страхувам се, че приятелят ни е преценил, че ни е придружавал достатъчно дълго. Точно това е проблемът с гномите. На тях никога не може да се разчита.
Джеър беше разочарован. Е добре, Слантър беше решил да върви по свой собствен път. Но защо се беше измъкнал по този начин? Защо поне не беше казал нещо? Помисли още малко, насили се да продължи да яде и прогони разочарованието. Имаше много по-належащи неща, с които трябваше да се занимае тази сутрин.
Премисли отново всичко, което Кралят на Сребърната река му беше казал предишната нощ. Трябваше да изпълни една задача. Трябваше да отиде дълбоко в Анар, в Рейвънсхорн и в леговището на Призраците Морди на върха, наречен Извора на Небесата. Пътуването щеше да бъде дълго и опасно, дори за опитен преследвач. Джеър впи поглед в земята. Щеше да тръгне, разбира се. В това нямаше никакво съмнение. Вярно, че беше готов на всичко и твърдо решен, но въпреки това трябваше да си признае, че не беше опитен преследвач. Всъщност той нямаше опит в нищо. За тази задача щеше да се нуждае от помощ. Но къде ще я намери?
Погледна с любопитство Гарет Джакс. Този човек ще е твой покровител, беше му обещал Кралят на Сребърната река. Давам му сила да устои на опасностите, които ще те сполетят при пътуването. Той ще бъде винаги до теб, когато имаш нужда от него.
Джеър се намръщи. Дали Гарет Джакс знаеше всичко това? Очевидно старецът не беше се явявал на Майстора на бойните изкуства, както беше се явил на младежа. Иначе мъжът вече щеше да е казал нещо по въпроса. Значи Джеър трябваше да му обясни. Но как можеше младежът от Вейл да накара Майстора на бойните изкуства да го придружи дълбоко в Анар. За тази цел той трябваше да го убеди, че всичко, което щеше да му разкаже, не е било просто сън. Но как?
Все още обсъждаше въпроса, когато, за негова най-голяма изненада, Слантър се появи от гората.
— Остана ли нещо за ядене? — попита гномът начумерено.
Без да каже дума Гарет Джакс му подаде една чиния. Гномът остави торбата на земята, седна до огъня, сипа си огромна порция и отчупи голям комат хляб. Джеър го наблюдаваше. Слантър изглеждаше изтощен, сякаш не беше мигвал цяла нощ. Гномът улови погледа му:
— Притеснява ли те нещо? — изръмжа той.
— Не — отмести бързо погледа си Джеър и след малко отново го погледна. — Просто се чудех къде се беше дянал.
Слантър остана наведен над чинията:
— Реших да спя край реката. Там е по-хладно. Тук до огъня е много горещо. — Джеър хвърли поглед на оставената на земята торба и гномът рязко вдигна глава. — Взех я, за да мога да поразузная нагоре по реката. Ей така, за всеки случай. Искаше ми се да се уверя, че нищо… — Внезапно избухна. — Не съм длъжен да ти давам обяснения, момче! Има ли някакво значение какво съм правил? Сега съм тук, нали така? Остави ме на мира.
Продължи да яде настървено. Джеър погледна крадешком Гарет Джакс, но Майсторът, на бойните изкуства като че ли нищо не беше забелязал. Младежът от Вейл отново се обърна към Слантър. Той естествено, лъжеше. Следите му водеха надолу по течението на реката. Така каза Гарет Джакс. Защо беше решил да се върне? Освен ако…
Джеър спря на средата на мисълта. Идеята беше толкова налудничава, че той не можеше да я възприеме. И все пак дали Кралят на Сребърната река не беше използвал магията си, за да върне гнома? Като нищо би могъл да го направи, мислеше си Джеър, а Слантър никога нямаше да научи какво му е било сторено. Старецът може би беше преценил, че Джеър ще се нуждае от следотърсача гном, който познаваше цялата Източна земя.
После изведнъж му хрумна, че Кралят на Сребърната река може би беше довел и Гарет Джакс заради него, че Майсторът на бойните изкуства му се беше притекъл на помощ в Черните дъбове само защото старецът беше пожелал да бъде така. Възможно ли беше това? Затова ли Гарет Джакс го беше освободил, без изобщо да осъзнава истинското положение на нещата?
Джеър седеше изумен и мълчеше, забравил за храната. Това обясняваше неохотата и на двамата — и на следотърсача, и на авантюриста, да разискват причините за действията си. Но ако то беше истина, тогава и Джеър може би беше доведен тук с помощта на подобна манипулация. Колко от нещата, които му се бяха случили, бяха дело на стареца?
Гарет Джакс довърши закуската си и гасеше огъня. Слантър също беше на крака и мълчаливо нагласяше торбата на рамото си. Джеър ги изгледа и се чудеше какво да прави. Знаеше, че не би могъл ей така просто да си мълчи.