Вещици в чужбина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещици в чужбина». Краткое содержание книги:
В края на краищата нима е трудно да направиш така, че слугинчето да не се омъжи за принца? Но на вещиците Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова, отправили се към далечния град Генуа, не им е чак толкова леко. На своя страна имат само вуду-магията на госпожа Гогол, едноок котарак и второкачествена вълшебна пръчица, която не прави нищо друго освен тикви. А срещу тях е злокобната мощ на Кръстницата, която е направила на Съдбата съблазнително предложение. Срещу тях е и неумолимата сила на Приказката. Слугинчето трябва да се омъжи за принца. Иначе какъв смисъл има във всичко? Не можеш да се пребориш с Щастливия край.
Поне досега беше така…
— Все пак трябва да приемаш течности — ласкаво каза Маграт. — Всъщност и аз съм жадна. — Тя със съжаление погледна към претъпкания бар. — Може би предлагат някакъв вид плодов сок или нещо такова.
— Задължително — рече Леля Ог. Тя стана, фиксира бара и тайно извади една игла от шапката си. — Ей сега се връщам.
Двете останаха насаме с унинието си. Баба седеше, втренчила неподвижен взор пред себе си.
— Наистина не бива да се разстройваш толкова само защото хората не показват никакво уважение към теб — утешавайки я, Маграт досипа масло в огъня. — Към мен почти никога не проявяват каквото и да било уважение. Но няма проблем.
— Ако не те уважават, нищо не си — отсъстващо рече Баба.
— О, не знам. Справям се все някак.
— Така е, щото си мокра кокошка, Маграт Чеснова — отсече Баба.
Последва кратка нажежена тишина. В нея отекваха думите, които трябваше да бъдат премълчани, плюс няколко изохквания на болезнена изненада откъм бара.
Знам, че винаги си го е мислила, каза си Маграт под румената фасада на своето смущение. Но не вярвах, че ще го изрече на глас. И никога няма да се извини, защото това не е нещо, което тя би направила. Тя очаква хората просто да забравят тези случки. Аз само се опитвах да се сприятелим отново. Ако с нея изобщо може да има приятелство.
— Ето ни и нас — обяви Леля Ог, изниквайки от тъпканицата с табла в ръка. — Плодови напитки.
Седна и изгледа първо едната, после другата.
— От банани — поясни тя с надеждата да разпали искрица интерес поне в едната. — Помня как нашият Шейн веднъж донесе банан вкъщи. Леле, как се смяхме! Попитах човека: „Какви плодови напитки употребяват хората тук?“, и той ми даде това. Било с банани. Бананов коктейл. Ще ви допадне. Тука всички пият това. В него има банани.
— Определено има доста… силен аромат — Маграт внимателно отпи от чашата си. — Има ли и захар в него?
— Много вероятно — предположи Леля.
Тя изгледа леко намръщеното изражение на Баба, след което взе молива си и професионално наплюнчи върха му.
Поне едно хубаво нещо има — че пиенето тук е м. ефтино, имат едно дето му викат Банананово Дай-Киро, то си е почти чист Ром с банананани26 в него. Чувствам, че ми действа добре. Тука е м. влажно. Надявам се да намерим къде да отседнем ноштеска. Сигурно ще намерим, щото Есме винаги стъпва здраво на краката си или във всеки случай на нечии крака. Нарисувала съм едно Бананананово Дай-Киро, вижда се, че е празно чак до дъното. С обич, МАМА ХХХХ.
Накрая намериха една конюшня. Според ободрителния коментар на Леля Ог, мястото бе по всяка вероятност по-топло и по-хигиенично от която и да било странноприемница и в чужбина имало милиони хора, които биха дали дясната си ръка за такъв уют като сух подслон за през нощта.
Все едно режеше лед с пластмасово ножче.
На вещиците не им трябваше кой знае какво, за да ги раздели.
Маграт лежеше будна, свила дрехите под главата си, и слушаше как топлият дъжд ръми по покрива.
Всичко тръгна наопаки още преди да сме почнали, помисли си тя. Не зная защо им позволих да дойдат с мен. Веднъж да съм идеалната избраница за някаква работа, а те да се държат с мен, сякаш съм… мокра кокошка. Не виждам защо трябва да я търпя да ми се тросва и цупи през цялото време. С какво толкова е по-специална от другите? Тя даже не прави почти нищо истински магическо, каквото и да разправя Леля. Всъщност всичко, което прави, е да крещи непрекъснато и да тормози хората. А що се отнася до Леля, тя е добронамерена, но няма никакво чувство за отговорност. Стори ми се, че щях да умра в странноприемницата, като почна да пее песента за Ежко, просто се надявам с цялото си сърце хората да не знаят значението на думите.
Тук аз съм феята-кръстница. Сега не сме си у дома. В чужбина нещата би трябвало да се вършат по различен начин.
Тя стана с първите слънчеви лъчи. Другите спяха, въпреки че „спяха“ беше прекалено умерено определение за звуците, издавани от Баба Вихронрав.
Маграт облече най-хубавата си рокля, онази от зелена коприна, която за съжаление сега представляваше топка смачкан плат. Тя извади пакетчето цигарени хартийки и бавно разопакова талисмана си. Маграт си купуваше талисманчета един вид за да отклони вниманието си от факта, че е Маграт. Беше натрупала три големи кутии с такива неща и въпреки това си оставаше съвсем същата.
Постара се колкото бе възможно да изчисти сламата от косата си. После разопакова и вълшебната пръчка.
26
Леля Ог знаеше как започва „банан“, но не знаеше кога да спре.