Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
— Защо, да не са ти сложили рога?
Това, което представихме на сцената, се казваше „Сенките“ и бе шпионска пиеса, изиграна зад три полупрозрачни екрана, за да се виждат само силуетите ни. Тъй като щяхме да ставаме катси, не трябваше да се показваме пред публика.
Пиесата започна с кючек и подходяща турска музика, а зад екраните минаваше човек с дипломатическо куфарче. Това бе една кулоарна шега. Казват, че можеш да разпознаеш катсата по три неща: дипломатическото куфарче, „Севън Стар“ (подвързания с кожа дневник) и часовника „Сейко“.
Във второто действие бе показано вербуване. После се отваряха разни дипломатически пратки и сцената внезапно се превърна в лондонски апартамент — в едната стая някакъв мъж говореше, а в другата (или по-точно на другия екран) седеше човек със слушалки и следеше разговора.
После имаше лондонско тържество и разни араби със странни прически, които пиеха и ставаха все по-весели. На другия екран един катса се срещаше с араби на улицата. Размениха си куфарчета. Накрая цялата трупа се събра зад екраните, стиснаха си ръце и изпяха еврейската песен „Чакам утрешния ден“, музикален еквивалент на старото пожелание „Догодина в Йерусалим!“, с което са се поздравявали евреите преди възстановяването на Израел.
Два дни след това направихме парти със скара в откритата градина във вътрешния двор на Академията точно до залата за тенис по случай завършването. Там бяха жените ни, инструкторите, всички, които бяха взимали пряко участие.
Продължавахме!
Беше март 1984 и направихме първата крачка.
Част II
Отвътре и отвън
6. Белгийската маса
През април 1984 година все още не бяхме станали катси, но вече не бяхме и кадети. На практика се водехме за нещо средно между младши катси и новобранци. В управлението за нас важаха редица ограничения, които щяха да отпаднат едва след като завършехме и втори курс и станехме истински катси.
Бях разпределен към разследването. Една сутрин Шай Каули ни обясни, че през следващата година и нещо всички новобранци ще прекарат по два месеца на работа в различните отдели, за да получат най-пълна представа за дейността на „Мосад“, което ще им бъде от полза за втория курс.
След дългото обсъждане, прекъсвано през равни интервали от кафета, цигари и шеги, Каули обяви, че Ахарон Шахар, шефът на „Комемиут“ (известен по-рано като „Месада“, но името бе сменено заедно с тези на много други отдели, когато през юли 1984 от резидентурата в Лондон изчезна книгата с кодовете), иска да ни каже няколко думи.
Той избра двама от нас за своя отдел. Цви Г., психолога, и Амирам, тих и симпатичен човек, който бе дошъл при нас направо от армията като подполковник. Те щяха да станат командири на диверсионни групи.
„Комемиут“, което в превод означава „независим от никого“, е нещо като „Мосад“ в самия „Мосад“. Действа в строга секретност и ръководи диверсантите, истинските „шпиони“, които са израелци, изпратени в арабски страни с отлични прикрития. В този отдел има и една по-малка единица, наречена „Кидон“, или „щик“, която е разделена на три подгрупи, всяка с около 12 човека. Те са ликвидаторите, известни с евфемизма „дългата ръка на израелското правосъдие“. Обикновено два от трите екипа се обучават в Израел, а последният е в чужбина с някаква задача. Те не знаят нищо за останалата част от „Мосад“, дори и имената на другарите си.
От друга страна, шпионите действат винаги по двойки. Единият е в страната-мишена, а другият е в базовата страна. Те не шпионират в приятелски страни като Англия, но биха могли да въртят съвместен бизнес там. Когато се наложи, този от страната-мишена отива на „работното си място“, като използва компанията, в която е работил за прикритие. В същото време партньорът му от базовата държава се превръща в нещо като пъпна връв за него и го снабдява с всичко необходимо.
Успоредно с развитието на Израел през годините тяхната роля също се е променяла. По едно време „Мосад“ разполагаше с хора, които работеха в арабски държави с години наред, но често се случваше да ги разкрият, защото с течение на времето ставаха все по-подозрителни. Обикновено за тази работа се разчиташе на „арабисти“, израелци, които говореха свободно арабски и знаеха как да се държат в тамошната среда. В дните, непосредствено след възстановяването на държавата, когато много евреи пристигаха в Израел от арабски страни, намирането на арабисти не беше проблем. Това вече не е така, а арабският, който се изучава в училищата, не е подходящ за добро прикритие.
Сега повечето шпиони се представят за европейци. Те подписват четиригодишен договор. Изключително важно за доброто им прикритие е да имат някакъв действителен бизнес, който им позволява често да пътуват, без да дават за това излишни обяснения. „Мосад“ им изнамира „съдружник“ — човека от базовата държава. Всъщност той поема бизнеса. Това не е просто прикритие, а действителност — обикновено внос/износ на готова продукция.