Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
Но ако Китай би имал алтернативен източник на петрол, тогава Съединените щати би трябвало да се договарят с Русия за контрола над китайската икономика. А в самата Русия — не само с президента и правителството, но и с ръководителя на частната петролна компания ЮКОС. ЮКОС щеше да се сдобие с огромна власт, а обединявайки се със „Сибнефт“ и обменяйки акциите с някого от световните нефтени мениджъри, ЮКОС щеше да стане една от транснационалните корпорации, срещу които крещят по митингите си антиглобалистите, сякаш корпорациите, а не правителствата отдавна вече управляват света. ЮКОС-„Сибнефт“-„Шеврон-Тексако“ например. Или ЮКОС-„Сибнефт“-„Дъч“-„Шел“.
Дали Ходорковски е мислел тогава за подобно нещо? Дали са били толкова далечни плановете му? Не зная. Във всеки случай сега, когато телевизионният водещ Леонтиев твърди, че Ходорковски имал намерение да прокара в Думата свои депутати, да смени президентската република с парламентарна и да получи властта в страната като премиер, имам един въпрос: защо само в страната? Може би Ходорковски е имал намерение да завземе властта над целия свят?
Във всеки случай нищо такова не стана. Държавата тогава се отказа да строи тръбопровод към Дацин и имаше намерение да строи към Находка. Може би защото не искаше да загуби монопола си върху транспортирането на петрола. Може би защото тръбопроводът към Находка беше два пъти по-дълъг и два пъти повече можеше да се открадне при строежа му. А може би под натиск от страна на Америка. Казват, че Джордж Буш-старши посетил Путин в резиденцията му Бочаров ручей и го посъветвал да изгражда източния тръбопровод не към Китай, а с излаз към морето. За да може в случай на необходимост да се спрат доставките на петрол за Китай откъм морето.
По това време презентациите на Ходорковски са посветени на сравнението между двата тръбопровода. Диапозитивите се сменят един след друг.
1. Дължината на тръбопровода Ангарск-Дацин е 1700 километра, от тях 500 са на територията на Китай и си ги изгражда Китай. А тръбопровода Ангарск-Находка с дължина 3880 километра ще се наложи да си строим сами.
2. Ясно е, че Китай ще купува целия петрол от тръбопровода Ангарск-Дацин — 30 млн. тона годишно. А от тръбопровода Ангарск-Находка ще се наложи петролът да се прехвърля на танкери. А откъде да се намерят танкери? И къде да се кара този петрол?
3. Транспортирайки 30 млн. тона петрол годишно, тръбопроводът Ангарск-Дацин ще се изплати за пет години. А тръбопроводът Ангарск-Находка за цели 15 години, и то при условие, че транспортира 50 млн. тона петрол годишно.
4. За да се изплати изцяло тръбопроводът Ангарск-Находка, трябва да се добиват 50 млн. тона петрол годишно в течение на 15 години. Това са 750 милиона тона. Ние нямаме толкова. Към днешния ден в цял Сибир разкритите запаси от петрол < й 260 млн. тона. Излиза, че проектът категорично е губещ.
Този път презентациите на Ходорковски не убеждават никого. По старинна руска бюрократична традиция цялата работа тихомълком беше потулена. Не бяха построени нито тръбопроводът към Дацин, нито към Находка. Държавата не позволи на Ходорковски да разруши монопола върху транспортирането на петрола и като прибра отломките на компанията му, започна да изгражда тръбопровода към Дацин и сама влезе в голямата геополитическа игра.
Конспиролозите казват, че Съединените щати уж не се били застъпвали кой знае колко за Ходорковски, за да не получи Китай алтернативен източник на петрол. Казват, че по същия начин Съединените щати ще допринасят и за разрушаването на руската държава, ако тя тръгне да строи тръбопровод към Дацин.
Наистина, намирайки се вече в затвора, Ходорковски не вярва в цялата тази конспирология. Той казал на адвокат Антон Дрел, че заедно с Джордж Буш-старши е бил в управата на инвестиционния фонд „Карлайл“, хиляди пъти се е виждал с него и хиляди пъти Джордж Буш-старши би могъл да изрази несъгласието си с нефтопровода към Дацин. Нито веднъж не го е направил. Или може би Ходорковски просто не е разбрал птичия език на световния елит, на който Джордж Буш-старши е изказал несъгласието си?
Последния си опит да напусне редиците на новия руски елит Ходорковски предприема на 19 февруари 2003 година. На този ден президентът Путин кани в Кремъл изтъкнати индустриалци и предприемачи, за да си поговорят за корупцията.
Откривайки срещата, президентът казва, че с корупцията трябва да се води борба, но не с наказателни мерки, а създавайки такива правила, които би било по-лесно да се спазят, отколкото да се заобиколят. Не зная дали трябва да преведа тази фраза от птичия език на елита в смисъл, че трябва да се води борба с корупцията, но не трябва корупцията да се преборва? Не съм много силен по птичия език.