Пълнолуние в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселина Тихолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пълнолуние в Бландингс». Краткое содержание книги:
— Всичко е наред — побърза да я увери той. — Ние сме сгодени.
Препускането по стълбите бе оставило лейди Хърмион без дъх и за известно време тя стоя ококорена и задъхана. Накрая успя да каже: „О, Типтън!“
— Вие не губите дъщеря си — допълни Типтън, който имаше време да си измисли хубава реплика. — Вие печелите син.
Всякакви съмнения, които може да е хранил относно мнението на най-заинтересованите кръгове за този романс, отпаднаха веднага. Беше от ясно по-ясно, че ситуацията такава, каквато я бе обрисувал, имаше пълното одобрение и подкрепа от страна на лейди Хърмион. Сега, когато си беше поела вече дъх, тя го целуна с такава нежност, която не остави никакво място за колебание.
— О, Типтън! — повтори тя. — Прекрасно. Сигурно си много щастлива, Вероника.
— Да, мамиччч-чко.
— Какъв чудесен подарък за рождения ти ден, скъпа — каза лейди Хърмион.
Думите й завариха Типтън Плимсол неподготвен. Той подскочи като че ли дузина лица се бяха изтъпанили пред очите му. Сега си спомни, че на закуска дочу, че някой си имал рожден ден, но беше толкова разсеян и мрачен, че не му дойде на ум на пита кой точно. Смътно си спомняше, че другите говореха за дребосъчката Прудънс.
Угризенията го пронизаха като нагорещени шишове. Струваше му се невероятно поради лошото си настроение да остане в неведение за този факт от първостепенна важност.
— Да пукна дано! — извика той ужасен. — Ти ли имаш рожден ден? А аз не съм ти приготвил подарък! Откъде мога да ти купя подарък?
— От Шрусбъри — отвърна Вероника. Милата тя — най-умееше да отговаря на такива прости и точни въпроси.
Видът на Типтън беше като на човек, който не го сдържа на едно място.
— За колко време се стига до Шрусбъри?
— Около четиридесет и пет минути с кола.
— Там има ли магазини?
— О, да.
— Бижутерийни магазини?
— О, да!
— Тогава бъди зад рододендроните след около два часа и очаквай хубав подарък. Отивам да задигна една кола. О, и още нещо — каза Типтън, спомняйки си един факт, който макар и по-маловажен от подаръците за любимото момиче, си заслужаваше да бъде споменат. — Там има една свиня.
— Свиня?
— Да, мамичч-чко, в спалнята ми има свиня.
— Не може да бъде — каза лейди Хърмион и можеше да упорства още дълго със скептицизма си, ако Императрицата не бе избрала точно този момент да подаде благата си учудена физиономия на вратата.
— Ето — рече Типтън. — Както казах, свиня.
После остави лейди Хърмион да се оправя — знаеше, че нещата не могат да бъдат в по-добри ръце — и полетя към оборите.
Фреди беше на двора и бърникаше нещо из двуместния си автомобил.
Ако действието се разиграваше в едно минало време, при това не много отдавна, и Типтън Плимсол видеше как Фреди си бърника в автомобила, той би изпъчил гърди и би отминал с леден поглед. Но сега, след като бе ухажвал и спечелил най-прекрасното момиче на света, се чувстваше омекнал и благоразположен. Вече беше изтрил името на младежа от списъка си със змиите и можа да го види такъв какъвто е — а именно невинен братовчед. Разбира се, по-късно ще трябва да се споразумеят относно навика му да раздава братски целувки на бъдещата мисис Плимсол, но засега нищо не засенчваше отношенията им. Изпълнен с най-чиста човешка сърдечност, Типтън отново видя в лицето на Фреди приятел и съмишленик. А когато човек е на седмото небе, първите, с които го споделя, са приятелите и съмишлениците. И без да губи повече време, той обяви голямата новина.
— Ехо, Фреди — каза му, — я познай? Аз съм сгоден!
— Сгоден?
— А-ха.
— За Вий?
— Разбира се. Току-що.
— Е, това се казва новина. Дай лапа, готин.
Усмивката му беше така сияеща, ръкостискането му толкова сърдечно, че и последните съмнения на Типтън се стопиха. От своя страна той отвърна със също толкова сияеща усмивка и жест, изпълнен с доброжелателство, което пък накара Фреди да реши, че това е то моментът да изпита съдбата и да спечели или загуби всичко.
Тук се налагаше малко неочаквана смяна на темата, но младият бизнесмен се чувстваше твърде напрегнат, за да приближава разговора до вълнуващия го въпрос на големи спирали.
— А, между другото, приятелю — започна той.
— Какво има, драги? — откликна Типтън.
— Има нещо, приятелю, което се канех да те питам от известно време — продължи Фреди, — но все забравях. Ще дадеш ли на веригата магазини „Типтън“ изключителни права за продажба на „кучешка наслада на Доналдсън“?