Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— О, нищо ми няма. Само дето станах за смях одеве.
— На всеки може да се случи. Но нали беше заради милата Юнис. — («Внимавай, шефе. Навлизаш в опасна територия.») — Тези сълзи бяха много трогателни. — Джоан почувства, че и нейните сълзи напират, и ги остави да се стичат на воля, без да им обръща внимание. — Джейк, тя бе сладко и мило момиче и ужасно се зарадвах, че ти също си оценил качествата й. Джейк, ако обичаш, седни за малко. Трябва да те помоля за нещо.
— Ами… добре. Но не мога да остана дълго.
— Свирни на един стол да се разгъне до мен. Да ти предложа шери? Докторът каза, че мога да го пия, а сега май имам нужда от него. Испанско коктейлно, сухо е като пясък от пустинята. Ще ми окажеш ли честта да налееш и на двама ни?
Джоан почака Джейк да напълни чашите и да се настани до нея. Вдигна своята и я задържа пред гърдите си, та двата й чудесни «балкона» да окажат нужния ефект.
— Джейк, вдигам тост за… не, моля те, не ставай. Ще бъде същият тост, отсега нататък ще го вдигаме винаги, когато пием заедно. Но мълчаливо. — Тя отпи от чашата и я остави. — Джейк…
— Да, Йохан?
— Нека бъде Джоан, ако обичаш — повече не мога да бъда Йохан. Джейк, знаеш, че не очаквах да преживея тази операция. Това беше само опит — игра със закона.
— Така е, Йо… Джоан. Точно затова се съгласих да помогна.
— Оценявам го. Изключително великодушна постъпка на истински приятел. Как го казваха японците — приятелят е приятел, когато е готов да умре за теб? Няма значение, Джейк, погледни ме в очите. Знаеш ли какво, дълбоко в душата си предпочитам да съм мъртва… вместо да преживея всички тези невероятни обстоятелства. Защото ако съм жива, то е за нейна сметка, Джейк. Нали си даваш сметка, че е така? Нима трябва да изживея още един живот, като се укорявам за това? Очите им се срещнаха.
— Така е… Джоан… Зная го и без да го казваш. Не си виновна… не бива да се укоряваш за случилото се. Защото… Юнис не би искала да го правииш!
— Прав си, Джейк! Хайде, поплачи си, виж, аз не си сдържам сълзите… Джейк, всеки от двама ни би предпочел да умре, вместо да се озове в подобно положение. Сигурна съм, както и ти. Но погледни ме — имам прекрасно тяло и съм млада, а въпреки това съм на деветдесет и пет години и не ми е останал нито един жив приятел… освен теб.
— Ще си намериш нови приятели.
— Не знам дали ще мога. Разликата ни е твърде голяма. Навярно така се е чувствал Скитникът евреин — жив извън отреденото му време. Като споменах името му, си спомних нещо. Знаеш ли, паметта ми не е тъй силна, както това тяло. Но не мога да забравя един въпрос, който съм длъжна да задам. Джейк, има ли някаква вероятност съпругът на Юнис да е замесен в смъртта й? Тази награда, обещаните пари, дали не са го изкушили?
(«Шефе, сега накъде биеш? Май се досещам!») «Извинявай, мила, но ми е нужно доказателство.»
— Джейк? Имало ли е подозрение за_ убийство_?
Адвокатът поклати глава.
— Изуми ме с тези въпроси. Но, разбира се, не съм запознат с обстоятелствата. Не можем да подозираме каквото и да било. Документът беше обмислен много внимателно. И най-малкото съмнение за зъл умисъл незабавно го анулира. А тук няма такова.
— Откъде знаеш? — («Откажи се, шефе. Моля те!»)
— Защото Бранка е бил във Филаделфия, на посещение при майка си. — («Видя ли, шефе?») — Трябваше да го открия, за да подпише следсмъртното споразумение. Отне ми три дни, докато ти и тялото на Юнис чакахте операция. Джо Бранка дори не знаеше, че жена му е мъртва. Пропилях сума ти време, докато го намеря. Три безкрайни дни.
— Три дни значи? Защо никой не ми каза?
— И да изгубим безценното тяло на Юнис? Йохан, да не си се побъркал? Ти беше в безсъзнание, Гарсия те упои веднага щом го информираха, че разполагаме с подходящ донор. После това ужасно чакане. Теб трябва да помоля за прошка, не… Но те мразех, ненавиждах те, защото си жив, а тя е мъртва. И въпреки това продължих напред — заради нея. Е, преживях го, макар че щях да се разболея от злоба.
— Мразиш ли ме сега?
— Какво? — Соломон я погледна натъжено. — Не. Ти не си само моят стар приятел, към когото винаги съм бил прям и открит и чиито положителни страни засенчват недостатъците. — Соломон си позволи измъчена усмивка. — Макар и едва-едва. Ти си и единствената връзка, която ми остана с нея.
— Да. Джейк, ще видиш, че сега характерът ми е много по-поносим. По-лесно се усмихвам, станала съм търпелива, но сигурно е защото се разделих с онова кретащо тяло. Да се върнем обаче на Джо Бранка. Е, добре, бил е във Филаделфия. Но какво му пречи да е организирал всичко?